За да зазвучи съзнанието на божественото тяло в божествения свят

★Да се освободим от това да бъдем „във властта на мисли, които никога не сме искали“

Днес нека поговорим за нещо, чийто отзвук е малко по-близо до същността от обикновено.

Сред мислите, които изпитват хората във физическо тяло, има негативни мисловни вибрации като тъга, болка и страдание, нали?

Много хора живеят, повлечени от тези вълни на мисли, без да могат да се справят със собствените си сърца, както искат, макар те да са техни.

Това е картината на много хора, подмятани не от сърце, което е „такова, каквото го искат“, а от сърце „във властта на мисли, които никога не са искали“, и това е първопричината земният свят да не извършва напълно прехода към звезда на пълен мир. Като се вгледаш внимателно в собственото си сърце, мислиш ли, че живееш, като свободно използваш мислите си?

Или живееш, подмятан от емоционални мисли?

Днес ще говорим особено за онези, които не могат свободно да използват мислите си, но е добре да можеш да различаваш към кое измерение принадлежи съзнанието, което изпращаш навън и използваш всеки ден.

Това е така, защото, както винаги казваме, човешкото съзнание има дълбочината на измеренията.

Грубо казано, например има мисли, здраво прилепени към физическото тяло, и астрални мисли в слоя на подсъзнанието, нали?

Отвъд този физически възглед за човешките същества има съзнание на духовното тяло и съзнание на божественото тяло, а още по-дълбоко – светлинното съзнание на самия живот.

Когато съзнанието на човека е в измерение (духовният свят или по-горе) отвъд възгледа, че човекът е твърд предмет, висок някакви сто и няколко сантиметра и тежащ някакви десетки килограма, наистина всеки може да се освободи от всякакъв вид страдание.

Но когато такъв истински възглед за човешките същества не е бил спомнен, съзнанието на този човек се носи из измеренията на физическото и астралното тяло и той започва да вярва, че „самите мисли“, които болят, скърбят, гневят се и страдат, са самият му аз.

И затова страда.

★Да живеем като светлината на източника на живота

Погледни спокойно истинското състояние на такова сърце и го виж такова, каквото е.

За това – може би вече ти е омръзнало да го слушаш – е добре да оставиш ежедневното си дишане да звучи в бавен, отпуснат ритъм.

Когато дишаш бавно, съзнанието ти се връща към звученето на самата Вселена.

Тогава, без да се налага да извиваш мислите си и да се бориш, естествено навлизаш в уравновесено състояние на съзнанието.

Много хора си мислят: „А, дишането ми. Да дишам бавно“, когато се случи нещо сериозно, но изненадващо малко могат да поддържат бавно, отпуснато дишане, когато нищо не се случва.

Именно моментите, когато нищо не се случва, са важни.

В такива моменти съзнанието ти е в несъзнателно състояние и дишането ти лесно става плитко, нали?

Като съзнателно дишаш бавно в такива моменти, ежедневното ти усилие и отдаденост дават плод.

Всичко се получава чрез ежедневно натрупване, затова дишай бавно през цялото време, докато си буден.

Тогава светлината на източника на живота ще достигне чак до повърхностното ти съзнание и ще можеш да живееш в съзнанието на божественото тяло, което е в божествения свят.