Как да пуснем спомените и да открием бъдещето – 3
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Човекът не е физическото тяло, а светлинната вълна, която го движи
И така, с това, за което говорихме досега, придоби ли ясна форма нагласата (основното осъзнаване), за да пуснеш спомените и да откриеш бъдещето?
Основното осъзнаване е следното: „паметта е само данни, а не истинският ти аз“.
Разширявайки оттам, следва, че „човекът не е самото физическо тяло, а същество от светлинни вълни, което се качва във физическото тяло като в превозно средство и го управлява“.
Ако има някой, който си мисли: „Що за глупости говориш?“, то след като внимателно огледаш живота на едно човешко същество (от раждането във физическото тяло до времето на преминаването на съзнанието в друга вибрационна сфера, наречено смърт) в различни случаи, запитай се: „Какво е животът? Какво състояние е да си жив?“
Когато човек умре, какво става с физическото му тяло?
Дишането спира, сърцето спира и кръвообращението спира.
И съзнанието, освен в съвсем малко случаи (*1), обикновено не се връща в това тяло. (*1 Човек, който веднъж е умрял или е изпаднал в подобно състояние, си възвръща живота. Тези явления общо се наричат реанимация.)
Скоро човешкото тяло, което стопанинът му е напуснал, просто се разлага.
В особени условия може да се мумифицира, но обикновено физическите клетки, обвивали костите, изчезват безследно и то се превръща в скелет; такъв е редът на света, нали?
Дори тези кости след хиляди или десетки хиляди години се връщат към елементите.
Какво можеш да видиш от този факт?
Силата, която движи човешкото тяло
Колкото и някой да го отрича с каквито и да е доводи, мислейки си „Не искам да го приема“, ясен факт е, че „някаква сила, която движи физическото тяло“, действа в тялото и движи човека, нали?
Да си жив е „Да, точно така!“ само когато движещата сила е вътре.
Това не важи само за хората. Важи за всяко живо същество.
Ние винаги наричаме тази „движеща сила“ „светлината на живота“.
На Земята тя се признава в различните изрази на различни страни и области като сила, която идва от нещо като Бог или Буда.
Съзнанието е центърът на тази движеща сила и ако го сравним с компютър или смартфон, то би съответствало на „процесора“.
А паметта са „различните файлове с данни“, съхранени там, докато скритите спомени, свързани с поддържането на живота, съответстват на „паметта“ в компютърния смисъл.
Може да се каже, че човешкото тяло е „свръхмощен компютър, по-усъвършенстван от всеки персонален компютър“, създаден от Вселената.
За компютъра или смартфона електричеството, съхранено в батерията, е силата, която ги движи.
За физическото тяло на това съответства светлината на живота, душата.
А това, което управлява тази движеща сила, е съзнанието.
Паметта е съхранени данни, които съзнанието използва, и в никакъв случай не е самото истинско тяло на човека.
Истински да приемеш това присърце и да го разбереш е предварителното условие, за да преминем към следващия разговор.
Затова, моля те, прочети още веднъж внимателно вчерашния разговор и стани способен да виждаш паметта и себе си като отделни.
(Следва продължение)
