Как да пуснем спомените и да открием бъдещето – 2
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Паметта не е виновна
Преди малко казах „да откриеш бъдещето, без паметта да ти пречи“, но в името на честта на паметта нека кажа, че това, което се залепва за паметта и не я пуска, е „азът, който смяташ за себе си“, и истината е, че самата памет изобщо не е виновна.
Може да си помислиш: „Какви странни неща говориш?“, но паметта е част от функциите, които има физическото тяло, и трябва да се гледа като ясно отделена от съзнанието на живота, което е истинското тяло на човека.
За да осъзнаеш това ясно, добре е да разплетеш връзката между паметта и мозъка.
За целта първо, моля, прочети следния откъс и схвани общата идея.
Синапсът е контактна структура за предаване на информация, която се образува между страната, която извежда нервна информация, и страната, която я приема. Най-основната структура е тази, при която окончанието на аксона на пресинаптичната клетка контактува с дендрит на постсинаптичната клетка. Синапсите най-общо се делят на химични синапси и електрически синапси; клетката от изходната страна се нарича пресинаптична клетка, а клетката от приемащата страна се нарича постсинаптична клетка. При химичните синапси, които съставляват голяма част от синапсите в централната нервна система, пристигането на акционен потенциал отваря волтаж-зависимите калциеви канали на пресинаптичното окончание; в резултат калцият навлиза и задейства екзоцитозата на синаптичните везикули. В резултат невротрансмитерите, съдържащи се в синаптичните везикули, се освобождават в синаптичната цепнатина. Невротрансмитерите се свързват с рецепторите за невротрансмитери в постсинаптичното окончание и осъществяват предаването или като пряко променят мембранния потенциал, или като активират вътреклетъчни вторични посредници. Химичните синапси се делят по-нататък на възбудни синапси и задръжни синапси. Електрическият синапс, от друга страна, е структура, която пряко предава промените в мембранния потенциал на следващата нервна клетка чрез междуклетъчни канали (gap junctions) в контактната мембрана. Синаптичните потенциали, приети по този начин, пътуват до клетъчното тяло, интегрират се в аксонното хълмче и в крайна сметка определят дали постсинаптичната клетка ще генерира импулс. Това взаимодействие на влиянията се нарича невронна интеграция. Ефективността на синаптичното предаване също не винаги е постоянна, а се променя в зависимост от силата на входния сигнал. Това се нарича синаптична пластичност и се смята за клетъчния механизъм на ученето и паметта.
Институт за изследване на мозъка RIKEN
Паметта не е нищо повече от данни, основани на опит
В зависимост от това как синапсите се свързват помежду си в мозъка чрез механизми като описания тук, хората придобиват устремена напред природа или обърната назад личност.
Нямаме намерение да изнасяме лекция по специализирани медицински знания, затова нека върнем разговора към основната нишка – „да пуснем спомените и да открием бъдещето“. Много важното за разбирането на това е, че „паметта по природа не е нищо повече от данни, основани на опит“.
Именно от времето, когато започнали да бъркат тези „обикновени данни“ със „собственото си съзнание“, хората забравили божествеността, която всеки е имал по природа.
И така, поколение след поколение, досегашните хора на Земята са се заключвали в безизходния затвор на физическата памет.
(Следва продължение)
