Беседа, която да отвориш, когато не знаеш какво да правиш със съзнанието си (1/4)
Публикувано на Обновено на
★Обърни мислите си към истинското тяло на живота
Има моменти, когато мислите ти се люшкат от неприятни за теб думи и постъпки на други хора и не знаеш какво да правиш с тях – „Ах, безнадежден съм. Така не става, така не става. Но какво да направя…“ – и спираш на място, нали?
Днес нека поговорим за един особен начин на използване на съзнанието, който помага в такива моменти.
В такива моменти обърни мислите си към своето светлинно тяло (най-вътрешната вибрация на живота, самото съзнание на Вселената), което се намира още по-дълбоко от духовното ти тяло и божественото ти тяло (телата дълбоко във физическото ти тяло). Щом можеш да си го представиш, след това повярвай от дъното на сърцето си и смело обяви: „Аз не живея във физическо тяло – живея във велико светлинно тяло. Аз съм самата Вселена.“
В света има една дума на истината: „Хората стават такива, каквито мислят, че са.“
Използвай този закон.
Всъщност въпросът не е в това дали ще обявиш, или не, дали ще повярваш, или не. Щом превърнеш действителността на живота – духът води, а тялото следва – в свое естествено осъзнаване, ще видиш, че това е съвсем очевиден факт.
В сравнение с физическото тяло дори духовното тяло и божественото тяло са несравнимо огромни. Но ако проследиш пътя чак до крайния източник и произхода на живота, в онова величие, където самоунижението с каквито и да е размери и дълбочина не означава нищо, сърцето ти се прояснява, сякаш никога не си се тревожил за дребни неща.
Това е така, защото опознаваш крайния факт: „Аз самият съм бил самата Вселена – всичко от всичко.“
„Аз, какъвто изглеждам“, разпознаван от физическия ум, може да е мъничко съзнание (или по-скоро буца мисли), но „аз, какъвто съм наистина“, е безгранично огромен – космическо съзнание, което държи всяка галактика в тялото си.
Ти си бил самото пространство, и звездите, и силата, която поддържа живи всички живи същества във всяко небе и всяка земя, и вятърът, и водата, и сушата.
Истината на съзнанието, крайното истинско сърце и истинско тяло на живота, е животът, който жизнено действа като силата, която поражда и отглежда всичко в творението.
Когато се проявява във форма, той се проявява, сияейки като безкрайния източник на живота, който държи в тялото си безброй стотици милиарди галактики – светлина като слънчевата, повдигната на степен стотици милиони.
Има израза „ослепителен“, но светлината на истинското сърце и истинското тяло на човешките същества е велика светлина, толкова блестяща, че не би могъл да държиш очите си отворени.
Това е изначалната (истинската) форма на светлината на живота в човечеството. (Следва продължение следващия път)
