На теб, който изпълни най-важната задача в живота – да обичаш себе си

★Онова, което можеше да направиш за другите, но не и за себе си

Днес нека поговорим за важността да обичаш себе си.

Когато изслушваш тревогите на приятел, индивидуалният ти аз забележително изчезва и чрез изпразненото ти физическо тяло духът закрилник на този човек и други изричат най-подходящите за него думи. Или, докато просто слушаш, без да казваш нищо, а той говори ли, говори, ти си изпълнявал ролята да попиваш петната на мислите му като попивателна хартия и вместо тях да изливаш в него светлината на живота.

Но когато ставаше дума за самия теб, не можеше да направиш същото и раздвижваше облаци от мисли – „Не е това, не е онова“, – като замъгляваше небето на сърцето си.

Странно, нали?

Защо не можеше да направиш за себе си онова, което можеше да направиш за другите?

Няма смисъл да увъртам, затова ще го кажа направо: причината е в мисловните ти навици от минали животи.

★Миналите ти животи и мисловните навици

Изживял си много животи освен онези, които ще спомена, но си имал минали животи, в които си работил в манастир, бил си от кралско и благородническо потекло и си бил будистки монах, и като навична мисъл, преминаваща през всичките ти минали животи, включително тези, винаги си носил убеждението „за доброто на света и на другите“.

Това убеждение отчасти е водило еволюцията на съзнанието ти дотук, но от друга страна, то имаше и страната винаги да пренебрегваш себе си.

А напоследък навлезе в етап, в който сериозно проявяваш на дело любов към този пренебрегван аз.

Опитваш се, по-сериозно от всякога, да даваш любов на себе си, както си я давал на другите, нали?

Това преживяване е съществено, за да еволюираш в съзнанието си до етап отвъд мястото, където си сега. То е преживяване, за да разбереш дълбоко в себе си колко е важно да се изправиш пред аза, над когото си държал похлупак, да простиш и да обичаш целия себе си от дъното на сърцето си и да обичаш и прегърнеш себе си.

Досега, заради силата на любящата ти енергия, насочена навън, енергията на любовта ти беше полезна за спасяването на хората, макар да не обичаше себе си.

Но от гледна точка на изначалната природа на човешкото същество този начин на съществуване е малко неуравновесен и сърцето ти също, страдащо от дълга вътрешна болест и мъчещо се с ограничена диета, през цялото време е носело тежко бреме.

Самият ти беше сложил похлупак над неизпълнените си и потиснати чувства и не ги беше забелязал.

★На теб, от днес нататък

От днес ти си човек, който може да остави тежкото бреме на сърцето си и да тръгне към здравето.

От днес ти си човек, който може да обича себе си, както обича другите.

От днес ти си човек, който може да прощава на себе си, както може да прощава на другите.

От днес ти си човек, който може да обича себе си и другите по един и същи начин, без никаква разлика.

Да се грижиш за себе си и да обичаш себе си по начало е най-важната задача, която всеки трябва да изпълни пръв, преди всичко и всеки друг. Обикновено, разбира се.

Ти случайно избра и извървя по-труден път от този, но за да стигнеш по-дълбоко в еволюцията на съзнанието от сега, точно както всички останали, това е съществена част от пътя, която не може да бъде избегната.

От днес нататък, щом можеш да обичаш себе си, както обичаш другите, ти не си в конфликт с нищо и си придобил непобедимо сърце и тяло, на които никакъв индивидуален аз или личен интерес, абсолютно нищо, не може да навреди.

От днес нататък, където и да си, каквото и да правиш, с когото и да си, можеш свободно да задвижваш божествената любов и да осветяваш себе си и другите.

Това състояние на ума е същата вибрация като нашите сърца, така че вече можеш да улавяш вдъхновенията, които хвърляме към земята, като проблясъци на прозрение с по-дълбоко съзнание от всякога и да ги споделяш с братята и сестрите си в трите свята.

Толкова много се потруди.

Успя. Поздравления.

И благодаря ти.