Как да излезете от черупката си, когато сте заседнали в черупката, която сами сте изградили, и не можете да мръднете нито напред, нито назад (част 2)
Публикувано на Обновено на
Предишна статия от поредицата
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-301/“]
(Продължение от миналия път)
★Приемете себе си и другите чрез благодарността за живота
Това не е нещо, в което някой друг може да ви помогне.
То е нещо, което можете да направите само като водите сами себе си.
Конкретен начин да водите себе си е да трупате малки преживявания на успех.
Но докато не можете да почувствате каква благословия е, че сте поддържани живи, вероятно и това няма да върви добре, затова първо е добре да благодарите на самия живот, който ви поддържа живи.
Кратките молитвени думи „Благодаря ти, Живот“ съдържат благодарност към целия живот вътре и извън собствения ви ум и тяло.
В думата „живот“ сияе цялата „светлина на живота“, която живее в нещата с форма и ги поддържа всички живи, като те се подкрепят взаимно.
Може да не ви стане ясно веднага, когато казваме, че светлината на живота сияе в живота, но можете да мислите за това така: „Благодарността към живота се свързва с благодарността към всяко същество във Вселената.“
Ако продължите така известно време, ще можете да си спомните собствената си стойност.
Тогава страхът ви от общество, в което хората общуват и взаимодействат помежду си, и умората ви от света ще започнат да избледняват и не след дълго ще схванете факта, че всички човешки същества изначално са един живот, който движи великото небе и земя чрез сътрудничеството си едни с други.
Никоя мисъл не пречи на еволюцията на съзнанието повече от мисъл за самосъхранение като: „Не искам да се замесвам, защото не искам да бъда наранен.“
Може да изглежда, че се пазите, но всъщност се затваряте в нещо малко.
Дори мисълта: „Не искам да се замесвам, защото не искам да нараня никого“, често крие зад себе си желание да се пазите.
Мисли като тези означават само, че сърцето ви е станало малко плахо поради натрупването на минали неуспехи и неудачи във взаимоотношенията, изкривени отношения с родителите и братята и сестрите и т.н. Затова можете да разширявате обхвата на общуването си с хората малко по малко – например: ще кажа „здравейте“; разменихме си поздрави; ще опитам да заговоря за времето.
★Можете сами да преодолеете раните на сърцето си
Някои хора не могат да преодолеят раните на сърцето от отношенията си с родителите и братята и сестрите дори след десетилетия и все още страдат в средна или напреднала възраст.
Ако такъв човек все още живее с тях, е добре да опита да живее отделно, ако обстоятелствата позволяват.
И независимо дали можете да живеете отделно или не, е добре да продължавате да се молите за великата хармония на цялата Земя всеки ден, всеки миг.
Когато човешките същества си създадат навик да разтварят съзнанието си в нещо по-голямо, личните им, своекористни мисли с времето престават да имат значение и те могат да простят дори на членове на семейството, на които преди не са могли да простят.
Само по себе си това означава първо да подредите собствените си дела и сами да си създадете съзнателна среда, в която можете свободно да използвате жизнената енергия.
Хубаво е да рисувате велики идеали, но е трудно да скочите направо в един идеален свят, като пренебрегвате всяка стъпка под краката си. Затова първо обърнете очи към реалния си живот и общувайте гладко с хората около вас.
Непременно можете да го направите.
Има много хора, които са вървели преди вас, преодолели са такива обстоятелства и са развили съзнанието си, а и ние ви подкрепяме.
А ако има моменти, когато чувствате, че наистина може да се откажете, извикайте в сърцето си: „Дух закрилник, благодаря ти, че винаги бдиш над мен. Моля те, помогни ми.“
Тогава вашият Висш Аз непременно ще ви даде най-добрата мъдрост чрез интуицията.
Когато правите това, непременно не забравяйте първо да изразите благодарността си.
Ще разберете защо, ако се поставите на обратното място.
Духовете закрилници са божества със специално лично назначение, които бдят над всяко отделно човешко същество и го водят, без никога да се отделят от него, дори за миг.
Дори мислите ви да ви казват: „Съвсем сам съм“, това изобщо не е така – вие живеете заедно със своя дух закрилник. (Край)
