Кръстопътят на възхода: да си спомним начина на живот в единство с божественото, който подпомага възстановяването на съзнанието

★Кръстопътят на възхода

Мисля, че веднъж вече ти го казах, но „дали можеш да върнеш всички спомени, които си оставил да окислят, като напълно си забравил истината, в сияйното състояние на съзнанието на самия живот“ – това е решаващият момент, който определя дали ще постигнеш възход, или ще останеш в слоевете на объркването.

В тази повратна точка на съдбата (точката, в която бъдещето се разклонява), ако от все сърце решиш да постигнеш еволюция на съзнанието (да избереш пътя, по който съзнанието се възстановява) и живееш всекидневието си в дух на пълна благодарност, можеш да изпълзиш от ямата на мравешкия лъв на дуалистичните представи, да преминеш в свят, в който непрекъснато градиш само сияйно бъдеще и никога повече не се връщаш там, и да вървиш по живот от ново измерение.

И важното, което не бива да забравяш за това, е, че точката, в която бъдещето се разклонява, е „точно този миг сега, който отминава миг след миг“.

Ако, като знаеш това добре, приемеш на 100% „истината за Вселената и истината за живота“ и от този миг нататък непрекъснато използваш мислите си по начин, който възстановява съзнанието, то от този миг нататък ти вече се движиш към бъдеще, в което възходът (преминаването в по-високо измерение) е решен.

Времето да направиш тази първа стъпка не е някакъв особен момент (шанс, който идва само рядко). Това време идва винаги, във всеки един миг, който продължава сега, сега, сега, сега.

Да, въпросът е дали в този самия миг здраво ще уловиш истината и ще осъществиш „избор → решение → действие“.

С това, което мислят, казват и правят във всеки миг на „тук и сега“, хората досега са окислявали или възстановявали света на явленията, и дори в този самия миг, независимо дали собствената им дейност на съзнанието окислява или възстановява, може да се каже, че те създават бъдещето, за добро или за лошо, със сегашните си мисли, думи и дела.

Да, да, точно така. Това, което разделя съдбата, е именно този миг сега, и дори в този самия миг, докато четеш това, с това, което мислиш, казваш и правиш, ти създаваш собственото си бъдеще и бъдещето на Земята, за добро или за лошо.

★Нагласата, с която да вървим по пътя на съзнателната еволюция

Тук нека ти кажа една важна нагласа.

Каквото и да се случи в живота ти, никога не таи несправедлива обида към никого и към нищо.

Дори когато те сполети събитие, което не си искал, не трепвай и не отстъпвай.

От друга страна, когато се случи нещо хубаво, не се увличай и не оставяй мислите си да витаят, и не смятай щастието си повече от необходимото само за заслуга на някого или на нещо, като пренебрегваш собствената си сила да създаваш съдбата си и благодариш само на външни фактори. Това също би било едностранчиво.

Собственият ти живот, с каквито и външни фактори да си свързан, в корена си е създаден от собственото ти съзнание като негова движеща сила.

Това е вярно за всеки човек, без изключение.

★Принципът, по който се оформя съдбата

Във вашия свят има безброй истории, които повърхностното съзнание не може да проумее – от онези, които те карат да си помислиш: „Защо такъв добър човек трябваше да бъде въвлечен в такова нещастие?“ Но важното, което тук не бива да се пропуска, е, че всеки човек във физическо тяло е стигнал до днешния ден, след като се е раждал и умирал отново и отново, и е преживял безброй предишни и минали животи.

И мислите, думите и делата, които е излъчил в някакъв момент през всички тези години, са станали „материали, които оформят бъдещата му съдба“, и се проявяват в бъдещето му в този живот или в бъдещи животи като неговите взаимоотношения, неговото здраве, връзката му с обществото, мислите, които минават през ума му всеки ден и всеки миг, и собствените му инстинктивни движения, когато несъзнателно мисли, говори или действа под влияние на момента.

Колкото повече това натрупване от миналото е в съгласие с истината, толкова по-далеч ще бъде бъдещето на този човек от нещастието и дисхармонията.

От друга страна, ако в някакъв момент мислите, думите и делата ти са се отклонили от истината, семето на тази съдба може да разцъфти някъде в бъдещето и да се появи като съдба, която повърхностните ти мисли не желаят, а после да отмине. Но това не е наказание; това е пречистване, за да може душата да стане по-лека.

Когато причина, създадена в миналото, изплува на повърхността по този начин, ако не се вкопчиш в това явление и не го съдиш като добро или лошо, тази съдба никога няма да се повтори. Но ако не можеш да си позволиш да мислиш, че тя е изчезнала, като се е проявила, и си мислиш: „Колко нещастен съм“ или „Какъв труден свят за живеене“, тогава семето на тази съдба се отпечатва наново в подсъзнанието и се връща в някакъв момент в бъдещето като съдба, която повтаря същото нещо.

Отвън това състояние изглежда като многократни опити да се изкатериш от ямата на мравешкия лъв и плъзгане обратно надолу – образ на човек, който не може да използва добре творческата сила на великата хармония, която жизнената енергия по начало притежава.

Това, че човек с такова съзнание остава в такова състояние, също е действие на закона на Вселената. Ако мислите, думите и делата, които излъчваш, са в съгласие с истината, те без никакъв проблем допринасят за великата хармония на цялата Вселена, а ако не са, ти се учиш, като повтаряш същия вид съдба. Но от мига, в който осъзнаеш, винаги можеш да излезеш.

Дори и така, хората, които се стремят към еволюция на съзнанието, едва сега най-после са започнали да си спомнят „истината за живота“ и „истината за Вселената“ и са на етап, в който са изминали само няколко десетилетия, откакто са започнали да поправят съдбата си. Затова някои хора все още имат очакващи ги нещастни съдби, докато семената на съдбата (минали мисли, думи и дела), заседнали в гънките на подсъзнанието, излизат на повърхността и се изживяват по ред, за да отминат.

Дори в такива случаи, стига да направиш съзнанието на божествената сфера свое, цялото ти съзнание, включително и подсъзнанието, и съзнателния ум, се пребоядисва с божествено съзнание и поправянето на съдбата ти се осъществява.

Това означава да използваш съзнание на светлината, което шлифова, издига и задълбочава самия теб, докато не можеш да откриеш нищо друго освен вибрацията на божествената сфера, в което и сечение на съзнанието си да разрежеш. Съдбата ти като цяло се пребоядисва все повече и повече, така че за теб и за хората около теб се появява живот, свободен от нещастие и дисхармония. Като прекарваш всеки ден в изучаване как да използваш сърцето и тялото си за това, живот, свободен от такова нещастие и дисхармония, със сигурност ще се разгърне.

★Как да излезем от живот в ямата на мравешкия лъв

В началото казах, че ако от все сърце решиш да постигнеш еволюция на съзнанието (да избереш пътя, по който съзнанието се възстановява) и живееш всекидневието си в дух на пълна благодарност, можеш да изпълзиш от ямата на мравешкия лъв на дуалистичните представи и да вървиш по живот, в който непрекъснато градиш само сияйно бъдеще и никога повече не се връщаш там. Но изпълзяването от ямата на мравешкия лъв в този разговор не означава физически да се катериш отчаяно нагоре, за да избягаш.

Това е място, което лесно се разбира погрешно, затова ще ти го кажа отново. Това е „историята за прескачането по трапеца на съзнанието“, която преди известно време изпратих в съзнанието ти като вдъхновение, работейки заедно с твоя Висш Аз. Ако от все сърце решиш и прескочиш към съзнанието на божествената сфера, светът, който възприемаш, се променя напълно, за един миг.

Това е излизането от ямата на мравешкия лъв на дуалистичните представи.

С други думи, времето, което ти е нужно, за да излезеш от ямата на мравешкия лъв, е един миг.

Какво става, когато съзнанието ти по този начин завърши вибрационната сфера на дуалистичните представи? Неща, които досега си смятал за невъзможни, изглеждат естествено възможни, и понеже изглеждат такива, безкрайната мъдрост се задвижва и ти можеш да разкриеш съдбата си. Можеш живо и ясно да видиш божествеността на хората, които не си харесвал. И можеш като нещо съвсем естествено да видиш отгоре: отношенията между хората и другите живи същества и великата природа, и между Земята и звездите на Вселената – нито едно от тях не съществува отделно; всички са едно, родени от единствения източник на Великия живот.

★Възходът е състоянието на единство с божественото

Това е да живееш в състоянието, което религиите на Земята наричат „единство на божественото и аза“.

Това е нашият свят.

В нашия свят божествеността и повърхностното съзнание изобщо не са разделени. Това, че самата божественост е самият ти, е естествено осъзнаване за всички и няма нито един човек, който да се съмнява в него.

Затова да живееш в състояние на ума на единство с божественото изобщо не е нещо особено.

На Земята от древността, преди звездата жрец да се смени, вероятността човек да еволюира до състоянието на единство с божественото беше около едно на милиарди до едно на трилиони. Но на днешната Земя, където одухотворяването напредва поради промените в движението на Вселената, стига човек да се стреми към еволюция на съзнанието, той може да си спомни състоянието на единство с божественото и да го живее за много кратко време.

Затова сега въпросът е само дали искаш да си спомниш този факт или не, и дали мислиш, че можеш да го направиш, или не.

Много хора, които все още не са се пробудили за истината за живота, продължават да избират да не стават едно с божественото в повратните точки на съдбата, които идват миг след миг. Но на много звезди във Вселената вече има безброй хора, които са еволюирали до състоянието на единство с божественото и участват в сътворението на Вселената от великото сърце на Вселената.

Някои хора на Земята започват да си спомнят, но повечето от човешките мисли на Земята дори не си представят, че подобно нещо съществува.

★Очите, с които гледаме на вас

Има една поговорка: „Жабата в кладенеца не знае за великия океан“, нали?

Много от хората на Земята са все още на етапа, в който гледат към небето от дъното на кладенец. Има мнозина, които отричат с думите „Това е невъзможно, това е заблуда“ факта, че човешките същества, като се прераждат отново и отново, събират разпилените си парченца в един голям съд и се връщат към „източника на живота“ – картината на пъзел, която е била завършена от самото начало, и дори това, че голямото общество на Вселената действително съществува.

Но ние сме наблюдавали целия процес, по който човечеството на Земята е стигнало до сегашното си положение, точно както човек наблюдава как едно бебе се ражда и израства във възрастен, и познаваме също и сияйния ти от времето, когато си работил с нас на звездата, преди да дойдеш на Земята. Затова дори някои хора на Земята да имат съзнанието на „жаба в кладенец“, ние никога не бихме им се присмели.

Как да ви предам чувствата си към вас?

Хм… дали ще разберете, ако кажа „по-малки братя и сестри“?

Например има семейства, в които ти си на около петнадесет години и имаш по-малко братче или сестриче на около три, нали?

Ето, горе-долу така е.

А освен това, понеже сме ви наблюдавали как започвате отначало отново и отново от бебешка възраст, откакто сте дошли на Земята и напълно сте забравили истината за живота, в известен смисъл ние ви гледаме и с чувствата на родител.

Но остават съвсем малко дни, през които ще ви гледаме с такива очи.

Защото вашата велика еволюция най-после е съвсем близо.

★Времето да се върнем към истината за живота, която е съществувала от самото начало

Точно както човешките деца израстват във възрастни, преди да се усетиш, на днешната Земя, където одухотворяването напредва, ще дойде времето, когато натрупаните трудности от минали животи разцъфтят, хората еволюират в съзнанието си всички наведнъж и наведнъж се раждат много божествени хора (истински хора), едно с божественото.

Тези, които имат деца, ще разберат: докато ги отглеждате, особено в годините, когато се нуждаят от толкова много грижи, това време изглежда много тежко и пълно с трудности. Но щом отмине, то е минало като миг, времето е отлетяло за едно мигване, и вие поглеждате с умиление назад към онези дни, като разпознавате своя узрял аз и своите пораснали деца тук и сега, нали?

По същия начин едно малко дете, което не е по-високо от кръста на майка си, за нула време израства горе-долу колкото родителите си и става член на обществото в разцвета на трудовия си живот, нали?

Вие, човечеството на Земята, живеете точно в такова време в момента.

Накрая, като се върна към началото: ако непрекъснато използвате съзнанието си по начин, който възстановява окислените спомени и мисли, някой ден само съзнание, което изобщо не се окислява, ще преминава през небето дълбоко в сърцето ви и през земята на физическото ви тяло и ум, и вие ще можете да бъдете възродени като истински човек (божествен човек), едно с божественото.

Това със сигурност ще се случи.

Защото вие сте били истински хора (божествени хора) от самото начало. Не е така, че нещо, което не е едно, тепърва се напряга да стане едно.