Вярвай в себе си и върви напред

★Нашето желание

Сред хората, които се интересуват от духовни и мистични неща, има склонност да ги привличат инструменти и разкази на хора за пророчества, гадаене, изцеление и други неща, които са полезни за тялото и ума.

Онова, което днес искаме да кажем на онези, които остават на тази точка, е следното: „Тези инструменти и разкази са само явления на входа на света на живота. Истински идеалният свят, преминал във възход, е бил там от самото начало, дълбоко отвъд мислите, които смяташ за себе си.“

Винаги си мислим колко прекрасно би било, ако разказите, които служат като пътни знаци за живота на всеки, разказите, които помагат на всеки човек да върви на собствените си крака, се разпространят по-широко в земната сфера: разкази за това как да забележиш това, да си спомниш „същността на собствения си живот“ дълбоко в живота си, да я държиш здраво и да я изразяваш във физическия си живот.

Това е нашето желание.

Не да го правиш, защото някой ти е казал, а да вървиш към източника на живота по своя воля: този начин на живот е истинският начин, по който човечеството е предназначено да живее, онова, което може да се нарече „великият път на възхода“ или „небесният път на живота“.

★Онези, които искат да разчитат на другите, и онези, които искат на тях да се разчита

Скоро ще дойде времето, когато дори „онези, които все още не могат да научат хората, които се вкопчват в тях, на начина да живеят със собствени сили и на пътя душата да стане самостоятелна“, ще бъдат гледани топло от много хора със сърце на състрадание (*1): „А, време е да се премине от образа на водачите от предишната епоха към нов начин на съществуване.“

Както и хората, които разчитат на тях да им покажат пътя или да облекчат болката и страданието им.

Онова, което винаги си мислим, когато гледаме хората, които живеят по земята на тази планета, е следното: хората, които се интересуват от така наречените духовни неща, са родени с добри дела и добри връзки от минали животи и живеят близо до великия път на живота. Но много от тях са влачени от колективното съзнание, вкоренено през десетки хиляди години, което казва: „Човешките същества са физически същества.“ Дошли са точно до входа на света на живота, но не отварят вратата и не влизат по-навътре. Скитат напред-назад около входа и не преминават към градивни действия, които сами да разкрият тайната на живота дълбоко в собствените им сърца.

Винаги гледаме това и си мислим: „Каква загуба.“

(*1 „Състрадание“ тук означава чувство, което възниква от божествеността, от сърце на милосърдие. То е различно от „съжалението“, което изпитва жал към другите, докато самият ти си в същото положение.)

★Времената се промениха

Времената вече се промениха.

На Земята до края на XX век наистина беше много трудно да преминеш във възход със собствени сили, без да разчиташ на някакъв водач, да направиш душата си самостоятелна или да стигнеш до състоянието на просветление и освобождение.

Родителската звезда на Земята също още не се беше сменила.

Но днес, когато великата еволюция на земния свят е одобрена от Великия живот на Вселената и точният момент на небето е узрял, вече е настъпила епоха, в която всеки, който срещне някакъв повод за пробуждане, може интуитивно да си спомни „истината на живота“ и да се посвети със собствени сили на издигането на духовността си и на развиването на божествеността си към нея.

Този повод може да е разказът на някой друг или може да е осъзнаване, което внезапно проблясва в ума ти.

Или може да е някакво събитие, което се случва в живота ти.

Във всеки случай, стига да има нещо, което да даде първоначалния тласък, настъпила е епоха, в която всеки може да навлезе в пътя на еволюцията на съзнанието, да се движи в синхрон с преминаването на самата Земя в по-високо измерение и да се издига безкрайно по спиралата на възхода.

Водачество от твоя дух закрилник

В началото на днешния разговор казах нещо като: „Много хора, които се пробуждат за духовността си, остават на тази точка, а хората и нещата, от които се интересуват, са само явления на входа на света на живота“, нали?

Повечето хора изглежда мислят, че са се свързали с такива хора и неща или са се заинтересували от тях по своя воля. Но от мястото, където стоим ние, онзи, който ги кара да се интересуват от такива неща и връзва тези връзки, е без нито едно изключение духът закрилник на всеки човек.

Духът закрилник, за да не се изгуби човекът във физическо тяло, когото закриля, и за да може да се върне към „истината на живота“, първо го кара да се заинтересува от пророчества, гадаене, изцеление или неща, полезни за тялото и ума, като преход, с намерението оттам да го поведе по по-дълбок път на истината.

Вярвай в себе си и върви напред

Затова, когато някой ти покаже път, ако първата ти интуиция ти казва, че е верен, тогава оттам нататък осъзнай, че отговаряш за себе си, и върви на собствените си крака.

Няма нищо лошо да опипваш в тъмното.

Няма нищо лошо да паднеш.

Ако по-късно си помислиш: „Сгреших“, върни се спокойно до входа и с ново сърце избери отново пътя, който смяташ за верен, и върви напред.

Сред неуспехите в живота няма безсмислен неуспех и няма безполезно заобикаляне.

Всяко преживяване, през което минаваш, е събитие по пътя обратно към източника на живота. Няма добро или лошо; всичко е необходимо.

Всичко, което правиш, е да вярваш в себе си и да вървиш напред.

Когато разчиташ напълно на нещо, склонен си да търсиш причината навън, когато нещата не вървят добре, и самостоятелността на душата ти се отдалечава още малко.

А да вярваш в себе си е същото като да вярваш в своя дух закрилник, който никога не те изоставя, докато си жив, и те води по всяко време, във всяко положение.

Ако собствената ти духовност и божественост са твоят вътрешен Висш Аз, духът ти закрилник е същество, което можеш да наречеш твой външен Висш Аз.

Неговото водачество ти се показва в съвсем естествения ход на живота ти – или като твоята собствена първа интуиция, или като думите и действията на някого, свързан с теб.

Точно затова се надявам да изостриш своята „антена на живота“ и да живееш, като пазиш като съкровище „собствените си осъзнавания“, които идват при теб като внезапни интуиции във всекидневния живот.

За онова, което е там от самото начало

Освен това близо до началото казах: „Истински идеалният свят, преминал във възход, е бил там от самото начало, дълбоко отвъд мислите, които смяташ за себе си“, нали?

Това означава, че когато дълбоко изследваш същността на живота, работиш да издигаш духовността си във всекидневния живот и стигнеш до развиването на божествеността си, светът, който се отразява в съзнанието ти, естествено се променя по този начин.

Не е така, че някой друг човек на земята го прави вместо теб или че от небето се появява спасител и го прави вместо теб.

Твоят свят винаги е свят, който ти самият създаваш.

С напредването на развитието на божествеността всеки естествено започва да разбира този принцип.

Затова не бързай, не губи кураж; просто продължавай постоянно да вървиш по пътя, в който си започнал да вярваш.

Ние винаги бдим над пътешествието на живота ти отгоре и винаги те насърчаваме.

Понякога, заедно с твоите духове закрилници, изпращаме светлина с честота, която насърчава пробуждането отвътре в душата ти.