Как да излезете от черупката си, когато сте заседнали в черупката, която сами сте изградили, и не можете да мръднете нито напред, нито назад (част 1)
Публикувано на Обновено на
★Първо вие самите признайте колко сте прекрасни и ценни
Това важи за всички: не бива да се затваряте в черупката си и да оставате при идеали, начертани в едно или две измерения.
С други думи, трябва да сте готови да изживеете третото измерение докрай.
Човешките същества са устроени така, че ако не се научат, в смесения свят на третото измерение – където скъпоценните камъни и камъчетата лежат едни до други, – как да се търкат един в друг, да се сблъскват и въпреки това да се хармонизират, да си сътрудничат и в крайна сметка да довеждат нещата до осъществяване, те не могат да създадат светове от по-високи измерения като четвъртото измерение, петото измерение и отвъд тях, нито да развият съзнанието си до тях.
А хората, на които им е трудно да общуват с другите и не могат искрено да признаят колко прекрасно и ценно е човечеството като цяло, преди това не могат да признаят колко прекрасни и ценни са самите те.
Всъщност, преди да оценявате другите по един или друг начин, най-важното е първо да се вгледате в себе си.
Освен това, преди такива хора да могат да се радват на пълнотата на това да бъдат живи, те трябва да си спомнят истинското чувство, че биват поддържани живи.
Ако могат да направят това, ще стигнат до състоянието, което хората описват като „самото това да си жив е чиста печалба“, и няма как да не изпитват благодарност, че биват поддържани живи.
★Почувствайте каква благословия е, че можете да започвате отначало отново и отново с физическо тяло в този свят
Когато не можете да признаете собствената си стойност, може би още не сте си спомнили най-основното нещо от всички: благодарността за живота.
Това да бъдете поддържани живи означава, че можете да продължавате във физическо тяло именно защото сте нужно присъствие в този свят.
Струва ни се, че сме го споменавали и преди, но дори времето, когато човек напуска този свят, е грижа на неговото божество закрилник, което бди над пътуването на душата и разпознава най-доброто време за този човек.
Именно затова е добре да се замислите дълбоко каква благословия е, че сега можете да останете във физическото си тяло така.
В отвъдния свят има много хора, които искат да се родят, но не могат, и чакат божествата на небето да им дадат позволение да се преродят във физическо тяло.
Защо всички искат да се преродят във физическо тяло? Защото раждането в тяло прави пречистването на кармата много по-лесно, отколкото оставането в отвъдния свят без еволюция в съзнанието.
Във физическия свят времето тече бавно, затова, за разлика от отвъдния свят, онова, което мислите, не става реалност веднага. Това прави лесно да започнете отначало в промеждутъка между момента, когато помислите нещо, и момента, когато то стане реалност.
Например дори да си помислите за някого: „Ах, ти, нещастнико!“, в този свят не избухвате веднага, нали?
Но в отвъдния свят в мига, в който помислите нещо, то веднага приема форма.
Този свят още не е стигнал толкова далеч, но въпреки това с одухотворяването на Земята постепенно става все по-бързо.
И все пак шлифоването на душата в този свят е много по-лесно, отколкото ако отидете в отвъдния свят.
Дори хората, които са склонни да се затварят в черупките си, защото се страхуват да общуват с другите, непременно ще почувстват дълбоко в сърцата си каква благословия е, че могат да започват отначало отново и отново в този свят, щом помислят за отвъдния свят.
В такива моменти, преди да мислите това или онова за другите хора, е добре нежно да забележите, че още не сте признали собствената си стойност. (Следва продължение следващия път)
