Да се понесем по течението на вечния живот (2)

(Продължение от предишния път)

★Когато някой се откаже да премине (да напредне) в идващия свят на божествеността

По този начин ще дойде времето, когато вибрационната честота на Земята навлезе във вибрационната сфера на божествената сфера и не се върне назад. Затова, ако „сърцата“, които живеят на Земята,

• не се отнасят към хората като към хора
• нямат желание да се грижат за слабите и да ги закрилят
• не признават живота в нещата и се отнасят към тях небрежно
• разбират погрешно смисъла на свободата и са управлявани от пориви, които не могат да овладеят
• унищожават природния свят както им харесва и колкото искат, без да мислят за възстановяването му
• имат за принцип на действията си желанията и егоистичните емоции и не могат да изградят щастието на всички, „Печеля-печелиш-печелим“

и не вървят към еволюцията на съзнанието (= развитието на божествеността) с такъв нрав, може да им бъде трудно да свикнат с резонанса на новия свят и да се чувстват неудобно.

Епохата, в която голяма част от човечеството остава на такова ниво на съзнание и не го намира за странно, или в която повечето хора са се отказали, мислейки, че нищо не може да се направи, много скоро… да видим, дори по най-дългата оценка, в рамките на няколко десетилетия до сто и няколко години, ще дойде към своя край.

Защото, докато божествеността още не е изплувала на повърхността, ще стане трудно да се живее на бъдещата Земя, навлязла в нова вибрационна сфера, тъй като резонансът няма да съвпада.

Това не означава, че хората ще се превърнат в животни, ще се променят в предмети или ще бъдат изтрити и ще изчезнат от ръката на нещо друго, различно от човечеството.

Просто вибрационните честоти на сърцата и телата на човечеството, живеещо на Земята, вече няма да съвпадат с вибрационната честота на вибрационната сфера, която заобикаля и обгръща земната сфера.

Затова такива хора ще изберат да се преродят в небето и земята на друга звезда, чийто резонанс (дължина на вълната на съзнанието) съвпада.

На езика на училището това е същото като преместване. В такива случаи, когато се преместват на друга звезда, ако използваме примера с ученик, който сменя училището си, те трябва да се запишат отново няколко класа по-ниско и да учат отново.

И така те ще научат отново, основно, от самите основи, „тънкостите на живота“, които могат да се придобият само чрез преживяване на различни положения.

Това става чрез закономерната истина на Вселената: „светът ти се създава от собственото ти съзнание“. Погледнато от друг ъгъл, както казва поговорката „Подобното привлича подобно“, носителите на сходни вибрации на съзнанието се събират заедно и образуват свои собствени небеса и земи.

Това може да бъде разбрано като насочване натам от някаква външна сила, но истината е, че всеки сам води себе си.

Хората могат да живеят само защото имат живот. Без живот нищо друго няма значение, нали?

Този живот е „тържествената божественост“ дълбоко в сърцето на всеки.

Тази обитаваща в нас божественост, като самия живот, движи всеки човек на най-основното ниво.

Затова, каквото и бъдеще да избере всеки човек, може да се каже, че това просто е божествеността на всеки, която прави най-подходящия избор, за да насърчи растежа и еволюцията на повърхностното му съзнание.

Това, което искам да запомните, преди такива неща ясно да изплуват на повърхността пред очите на всички, е следното: „Каквото и да се случи с когото и да е, човешкият живот никога не изчезва и индивидуалността на никой човек никога не се заличава.“

Дори даден човек вече да не е във физическо тяло, дори да отиде някъде другаде във Вселената, човекът винаги е същество, което живее вечно. (Следва продължение)