За онези, чието настояще не е бъдещето, което са си представяли, но чиято светлина на надеждата не е угаснала и сияе в небето на сърцето им по-ярко от всякога (част 1)
Публикувано на Обновено на
★ Съдбата и съзнанието
Днес нека поговорим, като се съсредоточим върху създаването на вашата лична съдба.
Ако настоящето ви не е бъдещето, което сте си представяли, и все пак светлината на надеждата ви не е угаснала и продължава да сияе в небето на сърцето ви още по-ярко отпреди, тогава само като промените дължината на дъха си и начина, по който използвате съзнанието си, можете да разгърнете в реалния свят сигурното бъдеще, което сте си представяли.
Знаете, без някой да трябва да ви учи, че е важно да живеете с надежда и да утвърждавате себе си – да признавате себе си преди всеки друг.
Но когато погледнете около себе си във вашия свят, защо мислите, че макар да имат надежда, някои хора непременно могат да изградят бъдещето, което си представят, а други не могат, и някои хора утвърждават себе си, а други не?
Това е изключително важно, за да бъде животът смислен, и въпреки това изненадващо много хора живеят, като изобщо са го изпуснали от вниманието си, оставяйки го неясно и без грижа.
При хората, които са в състояние, в което не могат да живеят както желаят, мислите им са отделени от съзнанието на живота (божествеността) или ъгълът на тяхното себеутвърждаващо осъзнаване е изместен, затова те стигат дотам да се пазят или да минават в отбрана и продължават да повтарят дни, които не вървят така, както искат.
Като гледаме такива хора, макар това да е, защото моментът още не е дошъл, те използват времето си по наистина разточителен начин.
Хората, които изобщо не могат да имат надежда, могат да започнат с това да имат надежда за бъдещето. Но за хората, които имат надежда и все пак не могат да я превърнат в реалност, има причина – или основание – защо не могат.
И ако сами откриете тази причина и осъзнаете: „А, значи това било. Трябвало е да направя еди-какво си“, тогава всеки може да престане да се върти в кръг и да премине към творчески живот.
Погледнато в подробности, онова, което всеки човек трябва да осъзнае, се различава безкрайно от човек на човек. Но като погледнем общата тенденция, можем да кажем, че ъгълът и измерението, от които те изпращат съзнанието си, не са правилни.
За онези, които си мислят: „Пак започват с абстрактните приказки“, нека обясним. Ъгълът, от който изпращате съзнанието, означава вида и насоката на мислите ви към постигането на това, което си представяте. Грубо казано, това е разликата между това да изпращате съзнание, докато си мислите: „Може и да не стане“, и това да използвате съзнанието си, докато си мислите: „Непременно ще го доведа докрай“ или „Няма нищо, което да не мога, ако опитам“.
А измерението, от което изпращате съзнанието, най-общо се дели на това дали е дуалистично мислене, залепнало за физическото тяло, или мислене, което е надхвърлило дуалистичното противопоставяне и е свързано с източника на живота.
Например да вземем себеутвърждаването, което току-що споменахме. Себеутвърждаването, което прикрива грешките и слабостите ви с мисли, залепнали за физическото тяло, ясно се различава от себеутвърждаването, което, вкоренено в божествеността, признава безкрайните възможности в вас и утвърждава аза, който се движи в посока към изразяване на всезнаещата и всемогъща природа на живота.
Виждате ли?
Хм… с какви думи бихме могли да изразим „ъгъла и измерението на съзнанието“ така, че да ги разберете?
А, сетихме се – нагласа.
Правилният ъгъл и правилното измерение, от които да изпращате съзнание, съответстват, може да се каже, на тази нагласа.
Ако потърсите „нагласа“, ще намерите нещо като: „начин на мислене или състояние на ума, формирано от миналия опит и образованието, предубежденията, неизказаните предположения, вярванията и убежденията, ценностите и т.н.“.
Ние обобщаваме всичко това просто и казваме: „Важно е да презапишете и съхраните своите ‚мисловни навици, вкоренени в съзнанието ви‘ с божествено съзнание.“
Състояние, в което не можете да живеете както желаете, е състояние, в което мисловните ви навици ви пречат да живеете както желаете.
Точно такъв случай имаме предвид, когато казваме: „Ъгълът и измерението, от които изпращате съзнанието, не са правилни.“
Макар че някои хора може да не искат да го признаят. (Следва продължение следващия път)
