Ускорен курс за завършване на детството на душата (1)
Публикувано на Обновено на
★Особености на хората, чиито души са в детството си
Когато душата е в детството си, хората искат някой да ги признава на всяка крачка, нали?
А в пространството на трите свята безброй мисловни нишки от рода на „Погледни ме“, „Признай ме“ пърхат безцелно във въздуха и пълзят по земята. (Мисловните нишки са вид електромагнитна вълна с дължина на вълната, по-фина от рентгеновите лъчи.)
Защо тези мисли почти никога не се сбъдват на земята, макар че всеки ги желае? Защото отправната точка, от която се изпраща мисълта „Искам да бъда признат“, и ъгълът и посоката, в която тя трябва да върви, по същество са погрешни. Затова те само произвеждат масово чувство на неизпълнена липса и тези мисли продължават да се свързват заедно като колективно съзнание.
Където се озовават накрая, е да запълват чувството си за липса, като вземат от другите.
А някои хора, живеещи във вибрационната сфера на това колективно съзнание, са привлечени от идеята, че „любовта взема, без да се въздържа“, и понякога остават в измерение на съзнанието, в което се взема и се бива вземан, бяга се и се гони.
Истината за това е, че по начало „любовта дава, без да се въздържа“, и това, което трябва да се дава, не са пари или стоки, или повърхностна загриженост и доброта, а жизнена енергия, с която човекът може да създава изобилие със собствените си сили, изворната светлина на живота, която кара да извира изначалната енергия, създаваща всичко.
Това се свързва с това, което ще кажа по-късно, затова го запазете в едно ъгълче на сърцето си.
И така, в началото говорих за детството на душата. Какво е то, става ясно от пръв поглед, ако погледнете малките деца на Земята от гледната точка на възрастен.
Всички малки деца, съзнателно или несъзнателно, имат силна нужда от одобрение: „Искам да бъда признат“, нали?
Дори децата, които на пръв поглед не изглеждат такива, всички все още искат да бъдат признати дълбоко в сърцата си.
И всеки е склонен да придобива увереност, като бива признаван, и да разширява обхвата на това, което може да прави, нали?
Това е така, защото любовта е най-добрата храна, за да растат хората.
Мисълта „Искам да бъда признат“, с други думи, е и мисълта „Искам да бъда обичан“.
А ако изразите с думи това, което желае явният живот като цяло, то е: „Горещо копнея да бъда ценен и обичан.“
В явния си облик всеки, съзнателно или несъзнателно, жадува да бъде ценен и обичан.
Това е основен принцип на живота, като растенията, които растат към слънцето, затова не е въпрос дали да мислиш така е добро или лошо. (Следва продължение)
