За връзките

★Хората живеят в мрежа от връзки

Хората по природа са живи същества, които поддържат живота си, като са свързани с всякакви същества, нали?

Няма човек, който да живее без никаква връзка с нищо и с никого и сам да произвежда всеки елемент, нужен за поддържането на живота му.

Да вземем краен пример: дори човек, който казва, че не иска да зависи от никого, и живее усамотен дълбоко в планините, не живее в пълна самодостатъчност, като сам е изградил своя цивилизация и култура, без да зависи по никакъв начин от цивилизацията и културата на Земята или от въздуха, водата и земята.

Всеки живее благодарение на някого или на нещо друго освен хората.

В този смисъл, макар да не е пряко свързано с днешната беседа, може да се каже, че японският израз „окагесама де“ – „благодарение на теб и на всичко“ – е много красива фраза.

Хора, животни, растения, вода, въздух, минерали, звезди… всеки живее в мрежа от всякакви връзки, като влияе на другите и те му влияят.

Някои от тези връзки са видими, а други не, но ако всички тези различни връзки не съществуваха, хората не биха могли да живеят дори за миг.

И въпреки това мислите на много от хората на Земята лесно забравят този факт и често погрешно вярват, че живеят само със собствените си сили.

★Хората, които живеят, като забравят връзките си

Защо толкова много хора лесно забравят нещо толкова очевидно?

Има хора, на които не им се отдава общуването с другите и прекарват времето си у дома, издържани от семействата си.

Има хора, които бягат от града, за да живеят спокойно на село, опитвайки се да живеят така, сякаш шумният свят няма нищо общо с тях.

Има хора, които в отношенията си с всякакви хора не могат да имат сърце на благодарност към нищо и към никого и веднага искат да се оплакват от всичко, което не им харесва.

Най-често срещани са хората, за които любовта на близките им и всекидневното им здраве са толкова приети за даденост, че не могат да изпитват благодарност към хората около себе си или към собствените си физически тела.

Когато Земята се изправи пред миг на криза, какво биха направили такива хора, ако нямаше кой да произвежда електричество, да поставя и удължава електрическите стълбове и проводници или да ги поддържа?

Какво биха направили, ако телефоните, интернетът и телевизията станат неизползваеми и цялата комуникация бъде прекъсната?

Как смятат да живеят, ако водоснабдяването спре и няма вода за всекидневния живот?

Какво би направил, ако стане невъзможно да се произвеждат, прибират, разпространяват, продават или купуват всякакви продукти и храни?

Ако дрехите спрат да се появяват в магазините и дори платът, за да си ги ушиеш сам, спре да се разпространява, би ли могъл да носиш едни и същи дрехи цял живот, без да се оплакваш?

Ами ако пътищата бъдат разрушени от голямо земетресение и няма кой да ги поправи?

След като мястото, където живееш, бъде застигнато от голямо цунами или голямо торнадо, как би разчистил града, ако нямаше тежка техника?

Ако вече нямаше кой да събира боклука, да го гори или заравя, да го сортира или рециклира, как би се отървал от боклука си?

Ако енергията за движение на личните коли и обществения транспорт стане недостъпна и средствата за придвижване се върнат към това, което са били преди векове, би ли могъл да не се оплакваш?

Какъвто и да е домът, ако имаш дом, където можеш да живееш с хората, които обичаш, и щастието да живеете заедно и да се подкрепяте, колкото и скромно да е, защо да не го изразиш честно и да го предадеш с думи и дела?

А дори за хората, които си мислят „Нямам никого“, е неоспорим факт, че те със сигурност могат да живеят благодарение на някого или на нещо.

★Как да изживееш тази епоха без съжаление

Кой може да каже със сигурност, че днешният обикновен живот ще продължи и утре?

Вие живеете в бурна епоха, каквато никога не е имало в историята на Земята, когато не можеш да знаеш какво ще се случи дори след миг, и въпреки това живеете това време, без да го осъзнавате. Понякога гледаме с огорчение, като си мислим, че това е много разточителен начин на живот.

Всичко е процес, който върви към съвършено завършване, така че всъщност няма нужда от съжаление. Но понеже фиксациите на всеки човек могат по-късно да го накарат да обвинява и съди себе си, нека кажа следното: вместо да съжаляваш, след като нещо се случи, много по-добре е да цениш настоящето.

Точно затова това, което всеки трябва да направи още сега, незабавно, е да цени настоящето, да обича всичко, с което общува, и да осъществява мисли и дела на любов и благодарност с целия си живот.

Изгаряй живота си и живей всеки ден, като изгаряш напълно.

Изразходвай днешната енергия днес.

И така поддържай съзнанието си винаги ясно, свежо и светло.

Ако изгориш живота си докрай и не го оставиш наполовина изгорял, никаква умора няма да се пренесе в утрешния ден.

Добре е винаги да се поддържаш празен.

Тогава, когато се събудиш на следващата сутрин, отново ще бъдеш изпълнен с нова жизнена енергия, ще усетиш живо връзката си с всяко същество и ще се отвори състояние на пълна благодарност, в което към всичко, което те поддържа жив, излиза само сърдечна благодарност.

Когато погледнеш с окото на сърцето от това отворено състояние, ще разбереш, че дори хората, които казват или правят неща, неудобни за твоите емоции, са се нагърбили доброволно с тази роля, за да те шлифоват и издигнат.

Това означава, че сърцата на духа закрилник на другия човек и на твоя собствен се отразяват в съзнанието ти, така че независимо от харесванията и нехаресванията на кармичните мисли можеш да разбереш такива по-дълбоки истини толкова ясно, сякаш ги държиш в ръката си.

Щом стигнеш дотам, както и да се промени светът, няма да се хванеш нито в процеса, нито в недоволството и оплакванията, така че можеш да си спокоен.

Човешките мисли досега бяха заети да търсят връзки или да ги отхвърлят според егоистичните си емоции, но едно нещо може да се каже ясно: всеки живее във връзка с всичко.

Поправи разнищените места в тези връзки.

Най-добрият начин да го направиш е да хармонизираш отношенията си със самия себе си.

С други думи, може да се каже, че това е първо да постигнеш мир във вътрешния си свят.

Тогава хармонията на вътрешния свят се отразява във външния свят и отношенията ти с всяка връзка влизат в хармония.

А за това дълбокото дишане наистина е най-доброто.

Стига да продължаваш да дишаш дълбоко, и духовните ти клетки, и физическите ти клетки постоянно се обновяват, а старото бива възвисено.

Ако просто живееш по този начин, всеки може да постигне възход с малко трудности.