Начин на живот, който обича себе си и овладява и въплъщава истината
Публикувано на Обновено на
★За да обичаш истински себе си
Да обичаш истински себе си е въпрос на сърцето, още по-важен от това да обичаш другите.
Многото религии и морални учения във вашия свят учат колко е важно да уважаваш и да се грижиш за другите, но не са казали много по въпроса как истински да уважаваш и да се грижиш за себе си, нали?
Дори там, където това се учи, понякога то се спира до защитата на индивидуалния аз.
Истинските религиозни хора и истинските възпитатели са онези, които помагат на всеки човек от човечеството да изведе наяве собствената си жизнена сила, за да изгради живота си по собствена воля, и които в същото време изпращат в света хора, способни да допринасят за обществото като цяло.
Може би все още рядко се среща истински религиозен човек или възпитател в този смисъл.
Затова, вместо само да разчиташ на другите, става важен въпросът да разчиташ на себе си и сам да овладяваш истината. Хората по своята природа са форми на живот, които трябва да изградят и да развият като приоритет съзнанието да уважават и да се грижат за себе си – дори преди да уважават и да се грижат за другите.
Защото хората, които не могат истински да уважават и да се грижат за себе си, не разбират какво е чувството да бъдеш уважаван и обгрижван, затова не могат и да уважават и да се грижат за другите от дъното на сърцето си.
В този смисъл може да се каже, че бъдещият път на човешката еволюция в земния свят зависи от това дали истината за живота ще се разпространи, или не.
★За да овладееш и да въплътиш истината
Не е така, че всеки, който иска да научи истината, овладява наученото по един и същи начин и го използва в живота си по един и същи начин.
Може да се каже, че разликата е в това дали се изправят открито пред ученето и активно го усвояват и използват, или не.
Хората, които отварят чекмеджетата на ученето (живота) в сърцата си и поемат инициативата да учат (да практикуват), без някой да им казва, придобиват все повече и повече от мъдростта на живота (истината), която е полезна в живота, и я прилагат на практика в ежедневието си, нали?
От друга страна, хората, които се опитват да учат с пасивна нагласа, по пътя намират причини, поради които не могат да направят пътя на истината свой, както биха искали, и им се иска да обвиняват другите. Затова са склонни да отделят истината от себе си и да си намират извинения.
Докато си в такова състояние на ума, истината остава слънце, което грее далеч в небето, и колкото и да протягаш ръка, не можеш да го достигнеш.
Изобщо не е преувеличение да се каже, че истината по своята природа е самото съзнание на човечеството. Тя е изначалната природа на човешкото сърце – творческият принцип на Вселената, който може да се нарече самата същност на живота.
Разбираш като знание, че истинската природа, която хората изначално имат, е самата божественост, нали?
Дори въз основа на такова повърхностно разбиране, ако приемеш без и най-малкото съмнение истинския принцип, че „истината е умът и е също божественият принцип“ – на японски думите за истина, ум и божествен принцип се произнасят еднакво, „шинри“, – и разтопиш индивидуалното си съзнание в съзнанието на истината, неусетно Светлината на живота дълбоко в живота ти и твоето его ще станат едно и ще можеш да проявиш божествения принцип в собствения си ум и тяло.
Погледни назад към собственото си сърце.
Можеш да видиш, нали, че онова, което ти пречи да станеш едно с истината, не е нищо друго освен бедни на любов мисли, които гледат на теб самия отвисоко – „Няма начин някой като мен да е божествено същество. Със сигурност съм несъвършен.“
Да учиш и да практикуваш истината означава да станеш самата истинска любов.
Може да се каже също, че това означава да познаеш Светлината на живота и да станеш едно с нея.
Начинът тези думи наистина да попият в теб е постоянно да практикуваш бавно, спокойно дишане.
Ако продължаваш да практикуваш дълбоко дишане, съзнанието ти ще пребивава постоянно във вибрационната сфера на божествеността.
Дали ще го правиш, или не.
Това е разклонението на пътя на съдбата.
Този кръстопът е пред теб във всеки един миг.
Изправен пред това разклонение на пътя, какво ще избереш, ще решиш и ще осъществиш?
Тогава, ако винаги си обичал себе си от сърце, можеш да избереш пътя, който съживява всичко, без да вземаш решение, което наранява теб или другите, и да вървиш право напред към истината.
Нека щастието бъде с твоето бъдеще.
