Еволюцията на съзнанието е всичко (Първа част)
Публикувано на Обновено на
★Когато човечеството еволюира в съзнанието, небето и земята естествено влизат в хармония
Чували сте беседи от рода на: „Когато съзнанието на човечеството, което живее на една звезда, еволюира, небето и земята на тази звезда естествено се прераждат като свят на велика хармония“, докато ви омръзне да ги слушате, нали?
Включително принципите на живота и причините на Вселената за това защо е така.
И сред вас има хора, които са си спомнили собствената си божественост само като са чули такива беседи, и други, които, след като са чули за всекидневните практики и методите за съзнателно използване на съзнанието, за да станат такива, действително са ги изпълнили в собствените си сърца и тела и неусетно божественото им съзнание се възражда.
Но в същото време е факт и от другата страна, че някои хора, докато слушат такива беседи за истината за възвръщането на изначалната природа на човечеството, натискат спирачките на сърцата си (мислите на егото), оставят силното си убеждение и добрата си мисъл: „Ще променя себе си, ще се променя, ще се преродя с еволюирали сърце и тяло“, да повехнат, и остават на същото място, тъпчейки на място.
Може да се каже, че това просто е „времето за разцъфване още не е дошло“, но може да се каже и че онова, което измества момента на извеждането на съзнанието на душата на преден план по-рано или по-късно, е изборът на всеки отделен човек по собствената му свободна воля.
„Неразвитите движения на мисълта преди еволюцията на съзнанието (мислите на егото, съзнанието на индивидуалния аз) не са изначалното сърце на човека“ е едната страна на истината. Но в света на земята е факт, че те са духовна енергия, излъчена от самия този човек, който използва погрешно Светлината на живота, затова има и аспектът, че дори онези движения на мисълта, които се отклоняват от същността на живота, в крайна сметка са свободната воля на този човек и като този, който е излъчил тези мисли, той сам ги получава.
Може да звучи сурово, но това е въпрос на закон, затова никой не може да огъне този принцип.
Фактът, че злодеяния, които са били вършени тайно, сега едно след друго излизат наяве в различни части на света на Земята, може да се нарече образът на семената на миналите мисли и действия, които достигат времето на своята жътва. Също така има хора и области, които внезапно се оказват посред страданието от местни природни бедствия, но това не е събитие, предназначено да обвинява някого; то е време всички да се грижат един за друг и да изпращат молитви заедно. (Следва продължение)
