Беседа, която да отвориш, когато не знаеш какво да правиш със съзнанието си (4/4)

​　Предишни статии от поредицата

[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-370/“]

[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-371/“]

[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-372/“]

 

(Продължение от миналия път)

★Нека живеем със сърце като водата

Във всеки случай, докато сърцето ти не е вкочанено, колкото и застояла и мътна да е водата (мисли, думи и дела), която другият излива в теб, ти можеш да я оставиш да тече свободно със сърцето на чист поток. И обратно, колкото и вкочанено да е душевното състояние на човека, с когото си имаш работа, ако сърцето ти е като гладко течаща вода, тогава – като приемаш формата на квадрат, ако той е квадрат, на триъгълник, ако е триъгълник, и влизаш в дупките, ако е оформен като сирене, пълно с дупки – с отношение и думи, които му подхождат и никога не се сблъскват с него, можеш да успокоиш бушуващите му емоции, да освободиш парализата на петте сетива на сърцето му, да възстановиш очите и ушите му в изправност и дори да изведеш на повърхността неговата спокойна, разумна божественост.

Отдавна Лао Дзъ, мъдрец, който се появил в Китай, е оставил думите: „Висшето добро е като водата.“

Приложи точно този начин на живот към себе си.

Това е много хубав откъс, затова нека го представим тук.

☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆
[Висшето добро е като водата. Водата облагодетелства добре всички неща и не се бори; тя пребивава на местата, които хората не обичат, и затова е близо до Пътя.]
☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆

(Значение: Най-висшата форма на доброто е като водата. Водата дарява благословии на всички неща, без да се бори, и се стича надолу, за да се установи в ниските места, които всеки намира за неприятни. Затова е близо до Пътя.)

Това не означава просто да живееш живот без конфликти, нито да станеш плах, слаб човек.

Водата е нежно присъствие, което може да обгърне всичко, като следва формата му, и да се влее в него. Но тези думи носят и парадоксален смисъл: точно такива меки неща без втвърдена форма, когато станат силно течение, имат силата да помръднат дори твърдите неща.

А безформеното сърце (сърце като водата) без буца, наречена „аз“ (индивидуалният аз), може – точно както радиовълните на мобилния телефон минават през стените и стъклата на сградата и влизат в стаята – да проникне дори в сърцето на човек, което се е втвърдило без видими пролуки, да разтопи леда на сърцето му, без той да забележи, и да го промени в по-мек човек.

Е, човек с его не може да промени другите, дори да се опитва, така че това е история за това как онова, което безкористният човек прави с естествено, ненасилено сърце, накрая създава добро състояние. Но това е един пример за това как, ако живееш със свободно, безпрепятствено съзнание, след като си разчистил собствените си вкопчвания и предположения, можеш да приемаш нещата по всякакъв начин и също да ги променяш.

Този път говорихме за много неща, но не е нужно да се опитваш да ги направиш всички наведнъж и можеш да възприемеш само частите, които чувстваш, че са ти нужни.

Накрая, да се върнем там, откъдето започнахме: когато срещнеш нечии думи или постъпки, които те карат да си помислиш: „Не ми харесва това. Защо ми казват (се отнасят с мен) така?“ – каквато и да е реакцията ти, никога не обвинявай себе си.

Точно това самообвиняващо сърце е най-голямата причина да усещаш „обвинение“ и „нападение“ в думите и постъпките на другите и сам да надигаш бури от неприятни чувства.

Затова, точно както гледаш другите без осъждане, трябва да обгърнеш и себе си с никаква критика, никаква оценка и никакво обвинение.

Защото присъдите, които чувстваш към другите – освен когато изразяваш факти обективно, без емоция – са равни на онова, което правиш на другите и на себе си. (Край)