В една епоха, в която да накараме вечно цвете да разцъфне в сърцето ~ На теб, начинаещ в завръщането към живота
Публикувано на Обновено на
Да загребем една-единствена капка живот
В ежедневието си случвало ли ти се е да почувстваш: „Струва ми се, че забравям нещо важно“?
Това е знак, че „истинският спомен“ в самия корен на човешкия живот – „Какво всъщност са човешките същества?“ – се опитва да изплува в повърхностното ти съзнание.
Хората на Земята са живели, като са се движели напред-назад между този свят и по-ниските слоеве на небесата и земите на другия свят в продължение на хиляди или десетки хиляди години, раждайки се и умирайки отново и отново, след като са забравили това, и затова съвременното общество е натрупало купища стрес и предизвикателства, нали?
Когато всеки един от земните създания, наречени човечество, си възвърне божествеността, която е изначалната природа на живота, без нито едно изключение се вижда начин да се живее устойчиво и в бъдещето, но….
В действителност много хора са преследвани от забързаността на всеки ден и са изгубили от поглед кои са били.
Там всички са погълнати от мисълта как да се защитят и живеят, като се задъхват, нали?
Опитай се да помислиш какво можеш да направиш, за да излезеш от това състояние, подобно на бездънно блато.
То е следното: изправи се пред цялото си сърце.
Когато го направиш, намираш его-азове, които те карат да си помислиш: „Значи този аз е бил в сърцето ми“, и ги прегръщаш един по един, докато се завръщаш към същността на живота.
Не знаеш как да го направиш?
Как изобщо някой би могъл да види вътре в сърцето си, казваш?
Добре, тогава нека първо започнем, като усетим „малката светлина“ в сърцето ти.
Тази светлина е безкрайната сила, която има твоят вътрешен живот.
Може да се каже, че тя е символ на любовта и хармонията.
Може да се нарече и една-единствена капка живот.
Една-единствена капка от тази безкрайна творческа сила има в сърцето на всеки.
Като я съзнаваш, в живота ти ще настъпи абсолютна промяна.
Как да накараме вечно цвете да разцъфне в сърцето
Когато гледаме сърцата на хората, докато обикаляме около Земята, можем да видим, че точно сега в сърцата на много хора на Земята свещеното съзнание започва да покълва под формата на „не можем да продължаваме така“ и „нещо трябва да се промени“.
В този момент онова, което искаме да ти кажем, е нещо съвсем обикновено: „За да възродиш божествеността, е важно първо да обичаш и да приемаш себе си.“
Нека ти дам едно сравнение.
Да видим, представи си, че се опитваш да отгледаш едно красиво цвете.
За да порасне това цвете, първо трябва да разореш почвата, да посадиш семето и да му дадеш подходящата вода и хранителни вещества, нали?
Сърцето е съвсем същото.
Като цениш себе си и изливаш любов в себе си, божествеността вътре в теб разцъфва.
В този процес може да се изправиш пред ситуации, в които его-азовете оказват голяма съпротива.
Но всичко е наред. Изобщо няма проблем.
Това е като болките на растежа, които се случват на децата – преходно явление, което се успокоява естествено, докато душата расте.
В такива моменти си помисли: „В мен едновременно съществуват един детски аз и един възрастен аз.“
После застани на мястото на възрастния аз и се погрижи за аза, който го боли.
Важното тогава е да прегърнеш себе си с безусловна любов, като на майка.
Стига да правиш това, болката в сърцето ти ще се успокои, преди да се усетиш.
Ако отгледаш себе си по този начин, семето на божествеността, което посади в сърцето си, ще покълне красиво и ще порасне голямо, и ще накара вечно цвете да разцъфне в сърцето ти.
Това е самото възраждане на твоята свещеност.
Поздравления.
Когато това се случи, то започва да има голямо влияние не само върху теб, но и върху хората около теб.
Вярвай в удивителната сила, която има животът в теб.
В живота живее безкрайна сила.
Просто продължавай да вярваш в тази безкрайна възможност.
Ако вървиш към бъдещето по този начин, ще придобиеш чувство на мир, което никога няма да се срути, и непоклатимо сърце, което знае, че всичко ще бъде наред, каквото и да стане.
