Ускорен курс за завършване на детството на душата (2)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от предишния път)
★За да развием даващото съзнание, което лежи по-дълбоко от търсещите мисли
Вие сте проницателни, затова предполагам, че вече нещо ви е проблеснало.
Да: това, което прави хората различни от другите живи същества, е, че зад аза, който се проявява, има аз, който извършва проявяването.
Затова хората търсят любов и в същото време са и тези, които дават любов.
Но на земята, понеже много хора за известно време бяха забравили тази даваща страна на съзнанието, светът беше станал такъв, че дори когато тялото порасне и стане възрастно, ядрото на духа (душата) още не е напълно пораснало и желанието другите да правят нещо за вас е по-силно.
Това, което тук имаме предвид под „правене за другите“, е даването на любов, приемането, прегръщането: действието на сърцето, което обича и признава себе си и другите.
Ако сравните това действие с растенията, които цъфтят в полето, и с пътищата на природния свят, признаващото съзнание, действието на любовта, е самата земя, хранителните вещества в почвата, въздухът, водата, слънчевата светлина, вятърът и насекомите, които пренасят цветен прашец.
Човешката любов по начало по нищо не отстъпва на тази любов, изразена в целия природен свят. Тя е върховната и най-великата енергия, която дава живот на всички хора и в най-пълна степен на всичко в природния свят и на всички живи същества.
Хората, не, не само хората, а всички неща, се пораждат и подхранват от любовта на небето и земята. Роденото расте, независимо дали самосъзнанието му е силно или слабо, поддържа съществуването си и когато завърши изпълнението на мисията си, се връща в духовното измерение. Така е устроено.
Затова в детството на душата да мислиш „Искам да бъда обичан“ или „Искам да бъда признат“ (желанието за признание, нуждата от одобрение) не е непременно лошо само по себе си.
Преди малко казах, че отправната точка, от която се изпраща тази мисъл, и ъгълът и посоката, в която тя трябва да върви, са погрешни, което води до резултата да не бъдете признати, макар да го искате. Дали стремежът на човека ще набере сила, докато се стреми към еволюция на съзнанието, дали той ще може да възроди самоувереността си по собствена воля и да се върне към съзнанието за собствената си божественост, зависи от това дали ще поправи отправната точка, от която се изпраща това „Искам да бъда признат“, и ъгъла и посоката, в която то трябва да върви.
Днес говоря надълго, използвайки всякакви думи, защото искам здраво да схванете този принцип, да излезете от блатото на неизпълненото недоволство и липса и да овладеете начин на използване на съзнанието, който възприема едновременно аза, който е изпълнен, и аза, който изпълва. (Следва продължение)
