Външното е вътрешното, а вътрешното е външното (7/8)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
★Да живееш като цялото, докато си индивид
Както винаги казваме, съдбата винаги може да бъде презаписана и запазена наново в този самия миг.
Каквито и семена на съдбата да си посял в миналото, колкото и нещастна да е съдбата, прибрана (появяваща се) през есента на плодовете (сега), в зависимост от това как използваш съзнателната си енергия в този самия миг, можеш да забележиш, че смелостта и волята за подобрение, достатъчни, за да бъдеш благодарен и да преодолееш нещастието, без да го виждаш като нещастие, извират от източника на живота, и можеш да живееш, като използваш тази сила. А отвъд това можеш дори да пренапишеш бъдещата си съдба в онова, което желаеш.
Безкрайната сила да създаваш съдба е точно в теб.
Сега е точно времето да осъзнаеш това.
Докато не дойде времето, когато всички ще живеят в света на божествената сфера, раздорът и неискреността, които чувстваш навън, не са точни факти.
Може да се каже, че те са само твоят собствен вътрешен начин на усещане, само онова, което е вътре, отразено и появяващо се навън.
А когато съзнанието ти еволюира, става обратното: хармонията и любовта, които чувстваш навън, са отражение на онези в теб, и именно защото вътрешното ти е в хармония, откриваш прекрасни неща във външния свят, трогваш се, радваш се, смееш се и изпитваш върховна радост да ги споделяш с хората.
Сочейки това, Шакямуни, основателят на будизма, е казал: „Хората във физическо тяло всички са хванати в обърната заблуда (стоят на главите си и виждат света наопаки)“, нали?
Това означава, че онова, което създава реалността, е от начало до край съзнанието на човечеството. Онова, което е вътре (съзнанието), се появява навън, затова онова, което е навън, не е нищо друго освен отражение на вътрешното сътворение.
Ако говорим за основното: ти си напълно свързан дори с центъра на великата Вселена, източника на живота.
Хората по своята първоначална природа нямат нужда да пътуват през космоса във физически тела чак до центъра на великата Вселена. Собственият им живот е пряко свързан с центъра на Вселената (първоначалната сила, която създава и развива Вселената), затова, където и да е небето и земята, в които са поставени, те могат да използват тази жизнена сила, за да накарат божествената любов да сияе на мястото и в отношенията, където са сега, и да живеят по начин, който служи на великата хармония на цялото. Да живееш така е точно онова, което означава да използваш живота правилно.
Тогава, без да кроиш планове да привлечеш онова, което желаеш, всичко ще се понесе така, както желаеш, и ще се преобразиш в човек, който естествено живее по начин, който дава живот едновременно на себе си и на другите. Затова е добре в този момент да пуснеш чисто своята дребна гордост и желания и да се освободиш във великата цел на великата хармония на цялото.
Тогава човекът, докато е индивид, осъзнаващ себе си, става същевременно същество, което е самото цяло, и стига до осъзнаването, че е самата Вселена. (Следва продължение)
