За да овладеем истината (Част 2)
Публикувано на Обновено на
Предишна статия със същото заглавие
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-529/“]
(Продължение от миналия път)
★Процесът на опознаване на това кой си
Ще го повтаряме много пъти: за да започне човек да разбира истинската истина, той трябва да знае кой е.
„Жив съм сега, защото животът е тук, в това тяло.
Тогава този живот… откъде е дошла тази тайнствена сила, която ме движи?
Откъде съм дошъл, какво правя на този свят и къде ще се върна?
За какво съм роден на този свят?
Може ли някой да се роди случайно, без цел?
Изглежда все повече деца се раждат със спомени отпреди раждането и всички те, изглежда, са избрали родителите си и са се родили, за да направят този свят по-добър.
Тогава и аз сигурно съм роден на този свят с някакво намерение.
Още не знам какво е, но със сигурност съм роден с някаква тема.
Нека я намеря, дори да ми отнеме целия живот.
А когато остарея, смъртта се приближава.
Съзнанието, което мисля за ‚себе си‘, няма да е в тялото, щом животът го напусне.
Къде ще бъда тогава…?“
★Процесът на изчистване на себе си
Не смятай такова размишление за досадно; прави го внимателно.
Защото това не е нищо друго освен да се изправиш лице в лице със себе си.
Докато го правиш, навлизаш в следващия етап – процеса на честно вглеждане в собствената си природа.
„А, наистина имам навика лесно да се гневя.“
„Точно така, не понасям другите да ми казват каквото и да е и щом някой каже нещо, му се сопвам.“
„О, в мен лежи тесногръда мисъл, която не иска да прости на самия мен. Това е била причината да не харесвам другите.“
„Винаги се отказвах от всичко, като казвах, че не мога, че е невъзможно. Може би това е мисловният навик, който наричат самоограничаване.“
Няма им край, ако ги броиш, но докато гледаш честно мислите си по този начин, те изплуват, преди да се проявят като съдба, напускат сърцето и тялото ти и се стопяват, прегърнати от светлината на живота.
И докато тесните мисловни навици, азът, егото, индивидуалният аз изтъняват, скоро истинското сърце, което е самата „светлина на живота“, засиява от дълбините на сърцето ти в съзнанието на физическото ти тяло и накрая повърхностното ти съзнание се преобразява в съзнание само от светлина.
Знаеш ли, вместо да слушаш обяснение, колкото и думи да използва, най-добре е да го изпиташ, като използваш собственото си сърце и тяло като опитен обект.
От това не идват никакви лоши последици; напротив, то носи само добро, така че няма причина да не го правиш, нали?
Ако си заседнал и не можеш да продължиш напред, защото мислиш за това и онова, просто се хвърли стремглаво в това да се изправиш лице в лице с живота.
Тогава истина след истина ще извира отвътре в теб, една след друга, като твои собствени осъзнавания и озарения, и всички тревоги, грижи и съмнения, всякакви мрачни емоционални мисли ще изтънеят и ще изчезнат, и ще можеш да живееш съзнание само на божественост. (Край)
