Как да превърнете неукрасения си аз в съзнание на живота такова, каквото е (Първа част)
Публикувано на Обновено на
★Нека живеем, без да се преструваме
Хората често са склонни да се преструват, като се опитват да изглежда, че са по определен начин, когато всъщност не са.
Да дадем няколко примера за опити да изглеждаш добре пред другите: „В такава ситуация трябва да покажа благодарност“, „В тази сцена трябва да се държа любящо“, „В този случай трябва тържествено да се извиня“ и така нататък.
Когато гледате отвън хора, които държат мускулите на сърцата си напрегнати по този начин, дори онези, чиито постоянни мисли не са особено фини, може на повърхността да изглеждат доста любящи, или да изглеждат като хора с благодарни сърца, или да изглежда, че се извиняват както трябва, нали?
Ако откриете, че сте оплетени в такива мисли и дела на преструване, добре е дълбоко да размислите върху факта, че дори да можете да заблудите очите на околните, никога не можете да измамите собственото си „истинско сърце“.
Ако съзнанието ви продължава да остава в това състояние на самозаблуда, облаците, които покриват небето на сърцето ви, стават все по-гъсти и, като в баснята за момчето, което викало „Вълк!“, лъжите, които трупате, не носят нищо добро на много хора, включително на вас самите, и могат в крайна сметка да направят собствения ви живот мъчителен.
За да не се случи това, трябва твърдо да се насочвате така, че още от ежедневието да мислите, да говорите и да действате с открито сърце, без никакво украшение или преструвка, и да станете човек, който естествено мисли, говори и прави само добри неща.
За това в моменти, които са обратни на примерите в началото… когато сърцето ви не е напрегнато (когато сте отпуснати и не внимавате), упражнявайте се да мислите, да говорите и да действате само за добри неща.
Човешките мисловни модели се оформят от навика и могат да бъдат променени чрез постоянно усилие.
Когато внезапно трябва да откликнете на спешен случай или да се справите на място със ситуация без никаква мисловна подготовка, тези навикови мисли изскачат и се проявяват като думите и действията на този човек.
А хората, за които самозаблудата на всяка крачка се е превърнала в навик, нямат ядрото на сърцето си в божествената сфера, затова думите и действията им накрая стават объркани и импровизирани, или се покриват с лъжи и неистини, или не могат да преминат през трудните места със собствени сили. Тогава те негодуват срещу другите или ги мразят, самосъжаляват се или се отчайват, или кроят планове как някак да защитят аза, който казва лъжи.
Мъчително е да се гледат такива картини, нали?
Може да се каже, че тези картини показват, че пътуването им към това да направят истината своя и да я изразяват все още е на етап, който предстои. (Следва продължение)
