Да преживееш прераждане още приживе – 2

(Продължение от миналия път)

Разликата между „новото раждане“ и „уок-ин“

Това, което наричаме „да се преродиш още приживе“, може да се обобщи с думите „ново раждане“.

Като нещо, което звучи подобно, има явление, наречено „уок-ин“ (walk-in), за което понякога се говори в духовните среди.

Там го разбират като „души, които си сменят местата, докато човекът е още жив“.

Но строго погледнато, случаите, в които душите наистина са се сменили, са малко.

Какво искам да кажа? Някога ти казах, че „когато се раждат във физическото тяло на този живот, повечето хора се раждат като съставни духове, носещи няколко духовни родословия“, нали?

Например повечето хора живеят във форма, при която хора от духовния свят – Б, В и Г – са събрани заедно като душата на човек на име А и са родени като едно човешко същество.

Ако обясня грубо модела, по който се събират в една душа: един сравнително възвишен по природа духовен човек и двама-трима духовни хора, за които трябва доста да се грижиш, се смесват в точно подходящи пропорции и се раждат.

В такъв случай, ако личността и човечността, които са се проявили първо, са били предимно Б, не е рядкост по-късно на повърхността да излязат В или Г.

Но това е съвсем друга история от „новото раждане“, което ние препоръчваме.

Това, което наричаме „ново раждане“, означава буквално „да живееш наново“, в смисъл на „да живееш наново със съзнание, в което божествеността е възродена“.

По отношение на съставните духове, които току-що споменах, това не е нито А, нито Б, В или Г, а „състояние, в което един съвсем свеж А, в когото съответните качества на Б, В и Г са обединени и хармонизирани като същество на „един живот“, живее същността на живота“.

За да превърнем в успех сцената, наречена този свят (светът на явленията)

„Откъде идва животът, какво прави тук и къде се връща?“

„За какво сме родени?“

„Какъв е смисълът да живееш?“

„Какво става с хората, когато умрат?“

„Каква всъщност е връзката между Вселената и всеки живот?“

Бих могъл да продължавам безкрайно, но точно такова философско питане към самия себе си образува „основата, върху която стои новороденият характер“.

Това, че един човек във физическо тяло е жив, означава, че хора от онзи свят са дошли в този свят и прекарват тук определено време, нали?

Всеки от тях има план, който е имал, преди да се роди.

Ако сравним този свят със сцената на една пиеса, все едно хората, които са били зад кулисите, репетират ден след ден, преди да излязат на сцената, а самото представление е мястото, където показват резултатите от упражненията си.

Ако към това добавиш историята за съставните духове, този свят е сцена, на която се играе номер за двама или трима в един-единствен костюм.

Ако няколко души не дишат в синхрон, не могат да играят добре, нали?

Това имах предвид преди малко с думите „да станеш един съвсем свеж А, в когото съответните качества на Б, В и Г са обединени и хармонизирани като същество на „един живот“.“

А това, което съответства на сценария, са „мисловните навици от минали животи“, повтаряни отново и отново, докато това, което съответства на импровизацията, е „божественото съзнание, изразено съзнателно в самия този миг“.

Съзнанието, мислите и сърцето, ако не ги използваш съзнателно, лесно биват отнесени от привичните мисли и накрая се оказваш с начин на живот, на който липсва свежест, нали?

В този смисъл на сцената, наречена този свят, импровизацията, вкоренена в божествеността, е истинската мярка за умението на актьора.

(Следва продължение)