На онези, които изпадат в отчаяние, защото нараняват собственото си сърце
Публикувано на Обновено на
★Да се освободим от мисловните навици, които нараняват собственото ни сърце
Онзи ден говорихме за пречистването на емоциите, но има хора, които не успяват и продължават да се нараняват както преди.
Това е картината на хора, които, като надигат в сърцето си „мисловни торнада“ – гняв, омраза, отхвърляне и недоверие към другите, – накрая нараняват самите себе си. И има хора, които, без да го осъзнават, повтарят едно и също и сами се притискат в ъгъла.
Най-крайната форма на това е „нараняването на собственото сърце“ чрез мислите, а в края му – отнемането на собствения живот. Дори без да стигат до опит, има хора, които обиждат себе си колкото могат, бият, ритат и пробождат собственото си сърце, измъчват го колкото могат, докато накрая изпаднат в отчаяние от живота и дори помислят да сложат край на физическия си живот.
Именно на такива хора искаме да кажем:
„Твоят живот е нещо, което ти създаваш.
Не е нещо, създадено от някой друг.
Ако носиш надежда, светлина нахлува откъм бъдещето; ако носиш отчаяние, вратата към бъдещето се затваря и може дори да се почувстваш затворен в тъмен свят, като в затвор.
Но никой не те е „затворил“; ти само „се затваряш“ сам.
Ако се промениш, животът ти може да стане розов или какъвто и да е цвят.
Всичко зависи от това как насочваш чувствата си, как ги изпращаш навън и как ги използваш.“
★Да живеем в светлината на живота
Никой друг не може да те накара да страдаш.
Дори някой да се отнася лошо с теб заради лоша причина, пренесена от минал живот, според това как го приемаш, можеш да превърнеш нещастието в благословия.
Начинът, по който човек използва съзнанието си, силно определя щастието му.
Затова има хора, които следват напълно различни съдби дори при еднакви обстоятелства.
Но хората, смазани от дълбоко вкоренени мисловни навици на самоотричане, може би си мислят, дори като чуят такъв разговор: „За мен е невъзможно.“
Точно затова винаги говорим за дишането.
Дори да се опитваш да промениш мислите си, те напират отвътре с голяма сила и съзнанието ти не може да ги овладее, затова задвижването на силата на волята е безполезна съпротива.
Колкото повече го правиш, толкова повече сърцето ти се разцепва срещу самото себе си, нещата стават още по-невъзможни, а съзнанието ти само се обърква още повече, нали?
Но ако не обръщаш внимание на тези движения на мислите, а се оставиш на ритъма на звука на бавното, отпуснато дишане и просто продължаваш да насочваш мислите си натам, скоро бурята от мисли ще утихне и в мирна тишина ще се озовеш в състояние на пълна увереност и спокойствие.
Какво мислиш, че става с теб тогава?
Негативните мисли престават да се появяват и светлината на надеждата засиява в сърцето ти.
Това е великата светлина на „светлината на живота“.
Опитай се да живееш така, със сърце и тяло, потопени в светлината на живота.
Тогава сърцето, наранено от самонараняването чрез мислите, ще бъде изцелено.
И скоро дори раните на сърцето ще изчезнат без следа и ще станеш човек със сияещо сърце, който може да създава светло бъдеще.
