В края на пътуването към дома – към „себе си такъв, какъвто наистина си“
Публикувано на Обновено на
Да различим „себе си такъв, какъвто наистина си“ от „себе си такъв, какъвто случайно си“
Позитивно или негативно, няма значение кое, но докато минаваш през живота, ако внимателно загребваш и наблюдаваш онова, което е в сърцето ти – „онова, на което придаваш стойност“, става по-лесно да различиш „себе си такъв, какъвто наистина си“ от „себе си такъв, какъвто случайно си“.
Защо? Защото, докато бавно вкусваш „онова, на което придаваш стойност“, позицията на съзнанието ти прозира и става ясно видима.
„Себе си такъв, какъвто наистина си“ е свободното и безгранично сърце, пряко свързано с Вселената, което резонира като самата светлина на живота.
А „себе си такъв, какъвто случайно си“ означава мислите, които виждат себе си и другите като ограничени в света на тесните форми.
Можеш да го погледнеш и като разделение между „безкрайно съзнание“ и „крайни мисли“.
Когато гледаш себе си, ако можеш да схванеш дали мислите на всеки от азовете (човечеството на света), които живеят на земята на сърцето ти, са съзнание, което е валидно завинаги (себе си такъв, какъвто наистина си), или подобно на мехурче съзнание, което се появява и изчезва (себе си такъв, какъвто случайно си), можеш да интегрираш и хармонизираш азовете на плюса и минуса, на ин и ян.
Това е позицията на „погледа от птичи поглед“ (поле на осъзнаване, което гледа отгоре цялото), за която винаги говоря.
Ако можеш да застанеш там, всяка неразрешена мисъл, която проблясва в ума ти, докато гледаш себе си и другите, ще бъде върната на небето.
Добро или лошо, харесвам или не харесвам, близко или далечно, приятно или неприятно, горе или долу: всички тези объркани чувства се освобождават.
Тогава можеш да възродиш „сърцето на състрадателната любов“, което прегръща всичко, без да съди.
Това е съзнание, което се е издигнало в измерение с една или две степени по-високо.
В момента в съзнанието на повечето хора на Земята повече от 98% от самоосъзнаването им е заето от „себе си такъв, какъвто случайно си“ (крайните мисли).
Когато дойде утрото, всички се събуждат
Не казвам, че това не е добре.
Например много хора още не са станали в малко след пет часа в зимна сутрин, нали?
Същото е.
Ако сравниш сегашното положение на Земята с час от деня, то е в ранните часове преди зазоряване.
Но само защото преживяват времето, когато тъмнината е най-дълбока, би било повърхностно да решиш, че човечеството на Земята не струва.
Само гледай.
Оттук нататък много хора ще се събудят от дълъг сън и ще си спомнят „себе си такива, каквито наистина са“.
Това може да се нарече епохата, в която нощта на душата на човечеството на Земята свършва – мигът на възраждането на свещеното.
По това време някои хора може да се съпротивляват, неспособни да се откажат от навичните си мисли, но дори те, като виждат как хората около тях се преобразяват един след друг, някой ден ще започнат да преосмислят как живеят.
Защото човечеството на всяка звезда е на път обратно към „себе си такова, каквото наистина е“.
