Текстурата на мислите и дълбочината на радостта, гнева, тъгата и удоволствието

★За текстурата на мислите

Можеш ли да разбереш, че мислите имат „различни текстури“? Затвори очи за миг и си го представи.

Да, точно така. Току-що усетих как си помисли: „Дали говори за разликата между кармата и божествеността?“ – и това е точно верният отговор.

„Текстурата на мислите“ може най-общо да се раздели на два вида: влажни, разкиснати мисли и сухи, гладки, течащи мисли.

★Дълбочината на радостта, гнева, тъгата и удоволствието

Тогава ето следващия въпрос. Във вашия език има израза „радост, гняв, тъга и удоволствие“, нали? Можеш ли да разбереш, че „радостта, гневът, тъгата и удоволствието“ имат дълбочина от измерения?

Не разбираш?

Добре, тогава, да видим, как да го кажа, за да стигне до теб?

„Радостта“ в „радост, гняв, тъга и удоволствие“ най-общо се дели на радост, която стои върху мисли, залепнали за физическото тяло и виждащи себе си и другите като отделни, и радост, която идва от живота, където самият живот се радва. Виждаш ли?

Да, и по същия начин думата „гняв“ също има дълбочина. Има гняв на нивото на емоционалните мисли, които вярват, че физическото тяло е азът, и има порицание на любовта, в което самият живот порицава. (На японски „шикари“, порицание, е и „хикари“, светлина.)

Ако погледнеш така, ще започнеш да виждаш, че „тъгата“ и „удоволствието“ в „радост, гняв, тъга и удоволствие“ също имат дълбочина.

Например в „тъгата“ има мисли, които скърбят, залепнали за тялото, и има също мисли, които изпитват тъга със съчувствие от малко по-дълбоко съзнание. А ако погледнеш още по-дълбоко, има и „тъгата“ на нежното състрадание, в която самият живот гледа физическия свят с любяща тъга.

Ако гледаш само повърхностните клони и листа на думата „тъга“, никога не би си представил, че има такава дълбочина. Но когато съзнанието ти застане на мястото на „светлината на живота“, започваш да разбираш такива неща.

А в последното от „радост, гняв, тъга и удоволствие“, „удоволствието“, има „удоволствие“, в което ти самият се наслаждаваш или смяташ нещо за забавно с мисли, които виждат себе си и другите като отделни, и има също „удоволствие“, в което самият живот се наслаждава.

★Когато можеш да различиш живота от кармата

Така, щом разбереш дълбочината на радостта, гнева, тъгата и удоволствието, става по-лесно да различаваш и разпознаваш истинското човешко сърце, съзнанието на живота, от мислите, които са забравили своята същност – кармичните мисли. Когато това стане, животът става много лесен. Там, където преди постоянно се закачаше за нечии думи и действия и произнасяше само критикуващи и обвиняващи присъди, неусетно вече не обръщаш внимание на всяко едно и вече не те хващат.

И така тук се връщам към „текстурата на мислите“, за която те попитах в началото. Добре е винаги да наблюдаваш дали мислите ти са влажни или гладки и да внимаваш гладкото, течащо усещане винаги да продължава.

★Как да пазиш мислите си гладки и течащи

Най-простият метод за това, който всеки може лесно да прави, е следният: когато си помислиш: „О, чувствам се влажен“, управлявай дишането си така, че да вдишваш и издишваш около пет до седем пъти по-бързо от обичайния си, несъзнателен ритъм на дишане.

Когато направиш това, влажната „текстура на мислите ти“ бързо се връща към гладко усещане, спираш да критикуваш или обвиняваш себе си и другите и вече не замъгляваш „небето на сърцето си“.

Това е всекидневна практика. Докато продължаваш неуморно да повтаряш практиката ден след ден, времето, което можеш да прекарваш в гладки, течащи мисли и съзнание, ще става все по-дълго, затова опитай. Ще се изумиш как се променяш.