Да направим съзнанието на възхода (преминаването в по-високо измерение) свое естествено осъзнаване – 1
Публикувано на Обновено на
Истината за възхода (преминаването в по-високо измерение)
Същинският смисъл на думи като възход или преминаване в по-високо измерение е да се отрази финият резонанс на сърцето на Вселената в материалните вибрации и духовните вибрации, присъщи на дадената звезда.
Главните действащи лица в това са, разбира се, човешките същества на тази звезда.
Има един израз – „венецът на творението“, нали?
Човечеството е живото същество, което носи мисията да обработва своята планета.
Така че може да се каже също, че възходът (преминаването в по-високо измерение) е процесът, в който човечеството на една звезда, през дълги години на прокопаване на тунели, духовно разделя душите си (разделя светлината им), докато дава живот на собствените си потомци, и интегрира и хармонизира седемте основни цвята, които светлината на живота по природа притежава.
Мислите, които са прилепнали към физическото тяло и са убедени, че „това тяло съм аз“ и „ти и аз сме различни хора“, не могат да знаят какво пътуване е изминала собствената им душа, за да съществува тук и сега.
Но когато гледаш отгоре цялото с божественото око (истинското око), което се намира дори по-дълбоко от астралното око и духовното око дълбоко във физическото тяло, можеш интуитивно да схванеш цялостната картина на духовните родове, които съставят душите ти.
Моля те, не се отказвай с думите: „Ти можеш, но за мен е невъзможно.“
Божественото око е стандартно оборудване, което цялото човечество има от самото начало.
Просто, понеже все още не си си спомнил напълно истината за живота, това вътрешно око още не се е отворило. В близко бъдеще непременно ще можеш да видиш с това истинско око „разгръщането на свещеното“ – същността на света – както в себе си, така и извън себе си.
Нагласата, с която да разпознаваме същността
И така, важното е всекидневното упражнение, за да можеш при сегашното ниво на съзнанието си да усещаш резонанса на божествеността, който не можеш да видиш, да чуеш, нито дори да докоснеш.
Преди да започнеш това упражнение, има една нагласа, която трябва твърдо да осъзнаваш.
Това е осъзнаването, че божествеността живее във всяко проявление.
Още по-основно осъзнаване, за да държиш това като естествено осъзнаване, е самоосъзнаването: „Аз по природа съм божествено същество.“
Без него не можеш да разпознаеш божествеността във всяко проявление.
Защо? Защото онова, което човечеството вижда проектирано върху света на явленията, е само онова, което то признава за съществуващо в собствената си вътрешна вселена.
Хората често казват това, нали?
„Хората виждат света през собствения си филтър“ и „Не гледай нещата през цветни очила.“
Сърцевината на това е, че „онова, което човечеството вижда проектирано върху света на явленията, е само онова, което то признава за съществуващо в собствената си вътрешна вселена“.
Всеки може да види само онова, за което вярва, че съществува.
Някой, който не може да повярва, че божествеността съществува, не може да я усети, дори докато живее във Вселена, изпълнена с божественост до преливане.
Защото той е в състояние, в което сам се измъчва в свят, създаден от собствените му предположения: „Ох, този свят е ужасен“, „Какви грозни създания са човешките същества“, „Това е свят, в който всеки живее егоистично, така че трябва да защитавам себе си и онова, което ми е скъпо.“
От друга страна, някой, който може да си помисли: „Божествеността съществува. Не мога да я видя, нито да я чуя, но тя със сигурност е там“, може да види реалността на съвършенството зад проявления, които изглеждат несъвършени.
Но не можеш да мислиш така без упражнение, затова трябва да се упражняваш да виждаш божествеността във всичко, и именно затова казваме, че за целта първото важно нещо е да направиш собствената си божественост свое естествено осъзнаване.
(Следва продължение)
