Тайната никога да не се отказвате от възхода (Част 1)

★Различни подходи към възхода (еволюцията на съзнанието)

Като погледнете назад към това, което казахме досега, можете да видите, че за човечеството „възходът“ (преминаването в по-високо измерение) е синоним на „еволюцията на съзнанието“, нали?

Имайки това предвид, огледайте света на сърцата на човечеството на Земята.

Най-общо казано, можете да видите, че той е разделен на хора, които продължават ежедневните си усилия, без да се отказват от положителния дух, и хора, които опитват малко и се отказват лесно или изобщо не опитват от самото начало.

Два вида: тези, които продължават да гледат право към божественото съзнание, и тези, които опитаха, но бързо се върнаха, или изобщо не тръгнаха.

„Изглежда трудно.“ „Каква досада.“ „Това е невъзможно.“ „Няма начин.“ „Никога не издържам с нищо.“ „Твърде трудно е за мен.“ „Няма как да го направя“…

Хората, които по рефлекс изпращат такива мисли, когато става дума за еволюцията на съзнанието, вероятно във всичко са склонни да опитат по мъничко и после да се откажат лесно, защото резултатите не идват веднага, нали?

Това е така, защото сърцата им са свикнали със състоянието „такъв като мен, така или иначе…“.

При хората, които се отказват веднага от всичко, възприятие от рода на „невъзможно, не става, не мога“ е станало навик от самото начало – превърнало се е в тяхно естествено осъзнаване.

Това е точно „самоограничаващият мисловен навик, залепнал за физическото тяло, след като човек е забравил напълно истинското тяло на живота“.

Помислете.

Вие живеете този настоящ живот като окончателна равносметка – като връхната точка – на стотици, хиляди минали животи.

И все пак, дори да претърсите всяко кътче на Земята, няма да намерите нито един човек, който да може да развие съзнанието си лесно, само като пожелае малко, без никакво усилие.

★Първата стъпка към възхода

За повечето от многото другари, пръснати по Земята, действителността е, че след усилията в минали животи плюс години или дори десетилетия усилия и всеотдайност, тези усилия най-сетне са дали плод през последно време, когато одухотворяването на Земята стана забележимо, и пъпките на божественото съзнание са поникнали и се развиват бързо.

Затова е добре да се заемате с това, което трябва да правите във всеки момент, грижливо, постоянно, крачка по крачка, с твърда, непоколебима решимост от рода на: „Ще го доведа докрай, дори да ми отнеме целия живот.“

Стига да продължавате да правите това, един ден изведнъж ще погледнете назад и ще откриете, че съзнанието ви е еволюирало силно, и сякаш дните на тревоги и страдания никога не са били, ще видите пейзажа на божествената сфера, където сърцето ви е ясно и светло.

А ако сте развили навика сърцето ви бързо да се предава пред всичко, добре е да трупате малки преживявания на успех, постоянно, малко по малко.

Защото това е точно първата стъпка към възхода.

И тъй като това не е нещо, с което да се показвате пред другите или да се хвалите, заемайте се искрено дори с неща, за които досега бихте си помислили „това ли?“ (дребни).

Например, ако досега никога не сте се качвали пеша дори до втория етаж, когато в сградата има ескалатор или асансьор, изкачете стълбите пеша; или ако никога не сте вървели дори разстоянието до следващата автобусна спирка, опитайте се да го извървите.

Щом можете да правите това, например, ако едно вдишване (вдишване, задържане, издишване) досега ви е отнемало по-малко от десет секунди, стремете се към десет секунди или към двадесет секунди; или ако досега не сте могли ясно да кажете „благодаря“ с думи, когато някой е направил нещо за вас, опитайте се да го кажете. (Особено в семейството – вероятно много хора не го правят.)

Важното тук е да вкусите пряко чувството за постижение и удовлетворение: „Успях!“ „Мога, ако опитам!“

Така пробивате черупката на самоограничаването малко по малко.

Като трупате това постоянно, съзнанието ви еволюира в Аз, който насред всекидневния живот може мигновено да възприема нещата положително като рефлекс. (Следва продължение)