Как да използвате ресурсите на съзнанието, които имате сега, и да разширите тяхната област (Част 1)
Публикувано на Обновено на
Причината, когато се чувствате заседнали в дните на стремеж към еволюция на съзнанието
Стремейки се към еволюция на съзнанието, мислейки, че ще промените себе си, че искате да се промените, че искате да бъдете променени, чувствали ли сте някога, че изобщо не можете да се промените или че прагът е твърде висок?
Такива тревоги възникват, защото в начина, по който използвате ресурсите на съзнанието си, има нещо неразумно, разточително или безразсъдно.
„Ресурсите на съзнанието“ в случая означава вашето повърхностно съзнание и вашите навични мисли; казано просто, аза, който смятате за себе си.
Погледната от страната на божествеността, областта на съзнание, което не е напълно еволюирало, е много тясна.
Затова сте заети да жонглирате с оскъдни ресурси на съзнанието, не можете да ги използвате, както бихте искали, и в крайна сметка се измъчвате от отрицателни мисли като онези, които споменах в началото.
Ако изразим от друг ъгъл повърхностното съзнание, чиято божественост не е развита, можем да го наречем „ограничени ресурси, обречени да отминат“. Вие се опитвате да промените всички тези ограничени ресурси наведнъж или поемате предизвикателството, мислейки, че можете да ги промените с един замах, затова изпитвате чувство на неуспех или мислите ви биват завладени от примирението, че сте заседнали.
На практика това е безразсъдно, напразна съпротива, твърде насилствено, затова самосъзнанието в скритата област го спира и в крайна сметка често не дава плод. Ето какво се случва.
Как се използват ресурсите на съзнанието във всекидневния живот
Във всекидневния живот, дори да се опитвате да не бързате и внимателно да не допуснете това и да останете в състояние на съзнанието, което не бива повличано от мисловните навици, има моменти, когато трябва да вземате решения за част от секундата и не можете да си го позволите, нали?
Ако не друго, ресурсите на съзнанието по-често се използват за неща, при които трябва да преценявате бързо – щрак, щрак, щрак. Затова, дори да се опитате да насочите малкото останали ви ресурси на съзнанието към проявяването на божествеността, това е като капка вода върху нажежен камък и резултатът е склонен да бъде, че не получавате много от това.
В крайна сметка, когато повече от половината от повърхностното ви съзнание навлезе в областта на съзнанието на божествеността, тогава, както е изразено в думите „формата е празнота, празнотата е форма“, става ясно, че светът, който сте смятали за съществуващ, е бил илюзия, а светът, който сте смятали за несъществуващ, е истинската реалност. Вече не сте обвързани от ограниченията на крайния свят (света на явленията), така че областта на съзнанието ви се разширява стотици или хиляди пъти отвъд онова, което е била, когато сте вярвали, че физическото тяло сте вие, и оттам нататък можете свободно да използвате мислите си (става като малка кола, в която е монтиран двигател на голяма кола). Но докато стигнете дотам, трябва ефективно да използвате ограничените ресурси на съзнанието, които имате сега. В това е въпросът. (Следва продължение)
