Преговор на основния начин да се учи истината (Част 1)
Публикувано на Обновено на
Точно както в процеса, по който малкото дете се учи да говори, за да направите истината част от ума и тялото си, добре е да я възприемате стъпка по стъпка: „да живеете, като следвате думите на истината“, „да живеете, като подражавате на думите на истината“ и „да живеете истината, която извира отвътре“.
Всеки, който е отглеждал деца, ще разбере: децата може да се различават по това колко бързо схващат, но всички имат способността да поемат и да научават онова, което още не знаят.
По същия начин вие, хората на Земята, можете да поемете истината, която сте забравили, и да я въплъщавате все повече и повече.
И в аритметиката научавате числата, научавате се да ги пишете и щом можете да пишете двуцифрени и трицифрени числа, преминавате към събиране и изваждане. По същия начин и в начина, по който живеете като човек, е добре постепенно да повишавате нивото на истината и да научавате какво е божествеността чрез собствения си опит.
Сред всичко това най-лесното, което всеки може да направи, и все пак всъщност най-дълбокото, е да живеете, изразявайки сърце на благодарност.
„Благодаря“ е проста дума, която всеки може да каже, след като са го научили, нали?
Но ако има разминаване между думите на благодарност, които излизат от устата на човека, и онова, което мисли в сърцето си, тогава колкото и подходящо да звучат думите на благодарност, трудно може да се каже, че изразяват истинска благодарност.
С умела игра може да заблудите хората във физическия свят, но не можете да заблудите собственото си истинско сърце (божественото съзнание).
Когато някой е в такова състояние, Висшият Аз (високото Божество вътре в него), за да го накара кротко да забележи разминаването в това какъв е, кара този човек във физическо тяло да преживее реалност, която не върви така, както той иска, и се опитва да го накара да поправи разминаването в състоянието на сърцето си.
Какво мислите, че чувстват повечето хора във физическо тяло в такива моменти?
Точно така: страдание.
Разочарованието и тревогите, които хората изпитват в обществения живот, когато нещата не вървят както искат, могат всички да се нарекат предизвикателства за преодоляване, които те сами си дават, за да растат в съзнанието си. (Следва продължение)
