Ускорен курс за завършване на детството на душата (3)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от предишния път)
★За да завършим детството на душата
А сега ето главното. Правилната отправна точка, желаният източник на мисълта „Искам да бъда признат“ е позицията на божественото признание, че това, което се опитвате да направите, вече е направено, вече е завършено или вече е постигнато.
Преди да бъдете признати от другите, добре е да застанете там и в същото време да изпратите съзнание, в което вие самите сте признали напълно себе си от самото начало.
Това признаващо съзнание не е плитко признание, което се опитва да се насили да повярва. То е признаване със същото чувство, с което знаете като нещо естествено, без да се поглеждате в огледалото, че лицето ви по стандарт има очи, нос, уста и уши.
А ъгълът и посоката, в която трябва да върви тази мисъл, не е от незавършеното към завършеното, от недовършеното към довършеното, нито стремеж от непостигнатото към постигнатото. Напротив, добре е първо да си представите живо в сърцето си напълно постигнатия облик или желаната завършена форма, да тръгнете назад от тази цел до мястото, където сте сега, и оттам, вървейки към цялостността, завършеността и постигането, да трупате причините, които водят дотам.
Малките деца са едно, но щом сте възрастни, преди да желаете да бъдете признати от другите, важното е първо да признаете себе си.
Дори да мислите, че сегашният ви аз не стига до божествеността, дори да мислите, че мислите, думите и делата ви не са за възхищение, те са само върхът на айсберга, носен от навика, само мъничка част от целия ви живот, която се проявява. Затова е добре да прегърнете себе си, какъвто и да сте, такъв, какъвто сте, и да го обърнете в божествеността, която сте.
Това, което става важно за това, е търсенето на истината: какво всъщност е човешкото същество?
Затова сега нека потвърдим от гледна точка на истината. Разбирате ли, че човешкото същество е сътворено създание и в същото време Творецът, който твори, носителят на божествено съзнание?
И както казах преди малко, разбирате ли, че в сърцето на един човек има мисълта, която иска да бъде призната, и в същото време съзнанието, което признава?
Като сте изградили това признание за сегашното положение от истинската гледна точка, важното признание, което трябва да посадите в сърцето си, е, че щом порасне, всеки трябва да признае себе си.
Това не е нещо, което да изисквате от другите.
Хората, които не могат да признаят себе си, колкото и да ги признават другите, го преобръщат и се свиват в пещера на себеотрицание.
Няма нужда да ви го казваме; ако погледнете назад как сте живели вие и другите досега, това е едно от онези твърде човешки неща, нали?
Това признание е нещо важно, така да се каже, гръбнакът на вашите мисли. То ви дава важното осъзнаване, че вие самите можете да изправите и разтегнете собствения си гръбнак, и подхранва самостоятелно съзнание на душата, което не търси любов отвън. (Следва продължение)
