„Мислене чрез факти“ и „мислене чрез впечатления“

Днес нека се задълбочим малко повече в това как работи човешкото мислене.

Да кажем, че наричаме мисленето, вкоренено в божествеността, „мислене чрез факти“.

Тогава другият вид мислене може да се нарече „мислене чрез впечатления“, което е убедено, че физическото тяло е азът.

Една особеност на второто е, че то изгражда затвор от субективност и се заключва вътре в него.

Може да се каже, че това е мисловен модел, който създава в този затвор илюзии, задвижвани от емоционални мисли, и се потапя в тях.

Хората, които мислят така, накрая виждат фактите изкривени, колкото и далеч да стигнат.

Те решават всичко с „така мисля аз“ или „така чувствам аз“.

Ето защо върху нещата винаги пада филтър на субективността и им е трудно да схванат нещата в тяхната същност.

Една особеност на хората, които могат да прилагат „мислене чрез факти“, вкоренено в божествеността, е, че гледат онова, което усещат с петте си сетива, без да примесват субективността на емоционалните мисли.

Затова колкото и далеч да развият мисленето си, то е натрупване на факти и нищо друго.

Ако спокойно гледаш само фактите, можеш да видиш какво как ще се промени, ако се случи какво, нали?

Тогава става ясно какви промени са нужни и какво трябва да се пусне – както в съдбата на отделния човек, така и в съдбата на човечеството.

На звезди с цивилизации, по-напреднали от земната, такова рационално мислене се приема за даденост и хората никога не изпадат в състояния на конфликт, основани на емоции.

Погледни хората на Земята.

Много хора са обратното, нали?

Ето защо недоразуменията и конфликтите никога не свършват, нали?

Всичко това е инстинктът за самосъхранение, който напълно е забравил божествеността.

Може да се нарече и защитна реакция, вкоренена във физическото тяло.

Точно сега на Земята протекционизмът се засилва и има една страна, в която всяка държава и всеки човек живеят нащрек, мислейки: „ТРЯБВА-ДА-СЕ-ЗАЩИТЯ-СОБСТВЕНОРЪЧНО.“

Но дори това не бива да се отсича с един удар с ценностите на доброто и лошото.

Всичко е просто образът на вървенето по един необходим път в процеса на достигане до великата хармония.

Какво е наистина нужно сега?

Отговорът е дълбоко в душата на всеки.

Да го схванеш с разум, свободен от емоции, е „мислене чрез факти“.

В началото казах, че „мисленето чрез факти“ е мислене, вкоренено в божествеността, нали?

Именно на това трябва да се обърне голямо внимание.

То е съзнанието на самата Вселена, която е родила всичко и все още продължава да го подхранва.

То е самото сърце на безусловната любов, която обича всичко без условия.

То е съзнанието, което е майката и бащата на Вселената.

Хората, чието съзнание стои на тази координатна ос на божествеността, гледат на всичко естествено, без да се напрягат с мисълта „трябва“.

Ако сравним света на една звезда с една галактика, може да се каже, че такива хора живеят последователно не като планети, на които се дава светлина, а като неподвижни звезди, които дават светлина.

Защото те просто дават храна на хората около себе си и никога не се налагат.

На една Земя, пълна със самоизтъкване, да се живее последователно така може да не е лесно.

Но ако в света на Земята, където доброто и злото са смесени, можеш да продължиш да живееш един живот на самата безусловна любов, светът ще се промени, като се започне от около теб.

Абсолютно.

Силата да се открие една съдба на велика хармония е в божествеността.

Силата на волята, която не е такава, създава врагове, непрекъснато предизвиква защитни реакции и никога не ти дава покой.

Как определяш себе си?

По какъв мерител мислиш за нещата?

Нека погледнем внимателно точно това и да си спомним какви сме предназначени да бъдем.