Как да подредиш облика на сърцето си, като използваш другите като огледало
Публикувано на Обновено на
★Другите хора са същества, които ти отразяват твоя вътрешен свят
Да вярваш в другите означава да вярваш в себе си.
Двете са свързани със знак за равенство.
Затова, ако трябва да кажем истината, ако не вярваш в себе си, който е повярвал в другите, не можеш наистина да кажеш, че вярваш в другите от все сърце.
Казахме ти и преди, нали, че каквото и да чувстваш към някого, винаги ти отразяваш себе си и после мислиш това-онова за него.
Такъв разговор, наричан понякога закон на огледалото, могат да разберат само хора, които искрено се изправят пред себе си и се опитват да се върнат към истинския си Аз. Но в процеса на еволюцията на съзнанието това е етап, през който всеки трябва да премине някой ден.
Неща като това да си помислиш нещо, когато погледнеш някого, или да имаш химическа реакция към нечии думи и да изпитваш всякакви емоционални мисли, са точно такива, каквито са, онова, което ти помага да забележиш навиците на собствените си мисли.
Затова казваме, че другите са твоето огледало.
Щом разбереш това, животът става толкова лесен, че едва ще повярваш.
Защото, стига да приемаш онова, което чувстваш към другите, като нещо за самия теб, от дъното на сърцето ти проникваш в разбирането, че нищо друго освен собствените ти мисловни навици никога не те е наранявало.
★Когато съзнанието еволюира, хората могат да си вярват един на друг
Да се върнем там, откъдето започнахме: за да живеят всички в хармония, хората трябва да са свързани помежду си с доверие.
Защото там, където няма доверие, няма чувство за сигурност и мир.
Например причината много домашни кучета и котки да се отпускат и да се чувстват в безопасност у дома е, че имат доверие на хората, които се грижат за тях, нали?
Дивите животни, които не знаят как да имат доверие на хората и нямат натрупан такъв опит, не отварят сърцата си пред хората, освен ако не е свят човек.
Същото е и между хората: ако не си помислят „С този човек мога да бъда открит“, те обикновено не се разкриват пред другите.
Но това е само историята на света на явленията, където хората носят физически тела. В свят, където светлината на живота е разкрита, мислите на всички са напълно видими един за друг и никой не крие мисли, които би предпочел другите да не виждат. Затова всеки е човек, с когото можеш да бъдеш открит, и хората могат да си сътрудничат от сърце, да си помагат, като използват най-добре силните си страни, и да работят за хармонията на цялото.
Този свят, в който светлината на живота е разкрита, съществува в света на съзнанието на божествената сфера, дълбоко под повърхностните ти мисли.
Всъщност въпросът не е дали хората си вярват един на друг, или не. Те са същества, които си имат доверие от самото начало и живеят като разделени изражения на един-единствен живот.
По пътя дотам има етап, както казахме преди малко, в който виждаш другите като огледало и гледаш себе си чрез онова, което чувстваш към хората. Но отвъд него има свят, в който няма аз и няма друг, в който всеки живее като клон на един-единствен живот.
Някой ден всеки ще се върне към този истински Аз и ще изгради на Земята свят, подобен на рай на любов и истина.
Стига да не забравяш тази истина, всичко е наред, каквито и мисли да те покриват сега.
Защото със сигурност можеш да изтриеш и пречистиш тези негативни мисли и да изявиш себе си, който е самата светлина на живота.
