Издигане на измерението на самосъзнанието (втора част)
Публикувано на Обновено на
Предишна статия от тази поредица
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-421/“]
(Продължение от миналия път)
★Край на масовото производство на кармата на самозащитата
Да се върнем към началото: докато азът, който смятате за себе си, е малък аз, често сте склонни да създавате търкания и много хора се поставят в състояние, в което трябва да прекарват дните си в обтегнати отношения.
Това е жалко и за вас, и за другите, а освен това води и до отблъскване на завършването на целия земен свят.
Затова говорим за дишането и препоръчваме да задълбочавате съзнанието си. Ако можете да направите това, можете чисто да признаете, когато сте сгрешили, и просто да се извините, без да се защитавате.
Щом придобиете тази чистосърдечност, неизмеримо е колко по-леко става сърцето ви.
Казано обратно, може да се каже, че много хора не могат да го направят, отчаяно са заети да защитават себе си и замъгляват сърцата си с кармата на самозащитата.
Няма смисъл да защитавате аз, който всъщност не сте вие, нали?
Защото такъв аз е илюзия без същност.
Затова казваме: „Много хора във физическо тяло са малко опиянени от кармични мисли и са забравили истинския си Аз.“
Дори това все още да не ви е стигнало до съзнанието, всичко е наред.
В пътуването на всеки човек, през всякакви преживявания, със сигурност ще дойде време, когато ще забележи.
Не искаме вие да стигнете дотам.
Затова продължаваме да ви казваме само истинските факти, отново и отново.
Дори да не разбирате сега, след няколко дни, няколко месеца, няколко години или десетилетия със сигурност ще дойде време, когато ще осъзнаете: „Значи това е означавала онази беседа.“
★Истинските ви Аз са дълбоко в припокриващите се измерения
Проявете в съзнанието на физическото си тяло истинския Аз, който е дълбоко в припокриващите се измерения.
Тогава мъничкият индивидуален аз, който се опитва да се защити, се разширява във Вселената и изчезва като мъгла.
„Ах, защо някога се закачах за такива дребни неща и спорех с другите?“ „Да спечелиш спор не променя другия човек – колко детински бях.“ „Най-доброто от всичко е да застана на място, от което мога да виждам себе си и другите еднакво, обективно.“ Започвате да разбирате много истински неща като тези и можете да погледнете назад с нежност към стария си аз.
Дори да направите нещо и да си помислите: „Опа! Колко неудобно!“ – това изобщо не е голяма работа.
Защото другите хора не ви обръщат и наполовина толкова внимание, колкото си мислите.
Затова важното е собственото ви съзнание.
С една дума, как виждате себе си.
Ако сте сгрешили, можете да го поправите; а ако мислите, че не сте сгрешили, можете да доведете убежденията си докрай.
Каквото и да мислят другите за това, то няма абсолютно нищо общо.
Това означава, че единственото, което ви люлее, са собствените ви мисли – другите нямаха нищо общо с това.
Ако другите ви изглеждат лоши, проверете какво правите самите вие.
Тогава ще дойде време, когато ще можете да осъзнаете: „Аз само използвах другия човек като претекст, за да мисля това и онова за себе си.“
Важното е да разширите самосъзнанието си във Вселената, като го разтопите и разпрострете.
За това е действено дълбокото дишане, което успокоява всекидневното ви съзнание.
Ако наистина можете да направите това, съзнанието ви се разширява безгранично и ще дойде време, когато ще можете да се усмихнете тихо и да си помислите: „Колко детинско беше това“ за начина, по който някога мислехте „аз самият, моето, мен, сам аз“ – аз, аз, аз, аз.
Непременно.
Това е издигането на измерението на самосъзнанието.
И така, това е всичко за днешната беседа. (Край)
