Мирът на Земята и издигането на духовния облик (5/7)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Как да използваме всекидневните мисли, думи и действия като основа на еволюцията на съзнанието
Както вероятно сте разбрали от обяснението дотук, причината много хора на Земята да не могат да уважават различията си или да общуват с човечеството на други звезди е, че съзнанието на почти цялото човечество на Земята остава в състоянието на „жабата в кладенеца“, в здравия разум, в който вярва. Забравяйки „смисъла и целта на живота“, които са да издигат духовния си облик и да разширяват простора на душите си, те са свикнали да се издигат и спадат според чувствата на печалба и загуба пред себе си и според повърхностните удоволствия и са се примирили да бъдат доволни от това.
А има и хора, които, дори да не са доволни, не знаят как да излязат от този малък свят и се лутат насам-натам, търсейки из духовния свят.
Духовният облик може да се нарече степента на душата на човека и той е също барометър, който показва колко широка многоизмерна Вселена обхваща животът му.
Казано просто, духовният облик на човека е начинът, по който той обикновено използва съзнанието си, какво е то и къде са постоянните му мисли.
Можете да го погледнете и обективно чрез числата на „нивата на съзнанието“, предложени от американския д-р Дейвид Хокинс, когото и вие познавате.
Затова, за да издигнете и разширите духовния си облик, става важно как използвате мислите си всеки ден, а думите и действията, които излъчвате въз основа на тези мисли, са точно онова, което ще бъде поставено под въпрос.
Стигнали дотук, отново се връщаме към обичайния разговор и стигаме до обичайното си заключение: „Всичко се свежда до това да се стремите към еволюция на съзнанието и да използвате правилно всекидневните си мисли, думи и дела.“
А върховният начин да постигнете това е безкрайно да правите постоянното си дишане все по-дълбоко и по-дълбоко.
Самата Вселена, която държи всички неща в творението, всъщност също диша, но нейното дишане е безкрайно дълбоко и бавно, а не плитко (грубо) като това на хората във физическо тяло.
Всеки човек е наистина друг аз на самата Вселена, частица от нейното сърце. Затова, като правите собственото си дишане безкрайно все по-бавно и по-бавно, вие се приближавате и се сливате със сърцето на Бога на Вселената, сърцето на Вселената; спомняте си, можете свободно да използвате съзнанието си и можете да създавате съдбата си смислено.
Обикновено, когато сърцето ви е погълнато само от собственото ви удобство, дишането ви е грубо или плитко.
В резултат става трудно да обедините тялото и духа и това обикновено се отразява и на състоянието на ума и тялото ви, и на хода на съдбата ви. (Следва продължение)
