Мирът на Земята и издигането на духовния облик (4/7)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
За да разшириш простора на душата си и да издигнеш духовния си облик
Нашият свят също, светът на онези, които наричате „космически братя“, съществува в едно кътче от тези дълбини на измерението и ние никога не сме същества от някакъв съвсем друг свят, откъснат от вас.
Одухотвореният свят надхвърля физическото разстояние, затова дори с одухотворено небе и земя, които в действителност са далеч във Вселената, стига дължините на вълните ви да съвпадат, можете да общувате с тях, като си оставате точно там, където сте сега.
Ако трябва да обясним по лесен начин ходенето напред-назад между светове от различни измерения… да видим… а, да: в къща в японски стил можете лесно да влезете в съседната стая само като плъзнете вратата фусума, нали?
По същия начин, разбираемо ли би било, ако го опишем като „свят, в който можете да отидете, като плавно обедините съзнанието си в дълбините на живота“?
С други думи, то е като да направите съсредоточаване на духа със затворени очи и, когато отворите очи, да откриете, че светът, в който сте, се е превърнал в друг свят. (*В този момент тялото ви е вибрационно тяло от онова измерение, например духовно тяло или божествено тяло.)
Но за това дължината на вълната на света, в който искате да отидете, трябва да е в обхвата на вибрационната сфера (аурата), която носи душата ви.
А за това, вместо да сте доволни да останете в определена точка, трябва безкрайно да задълбочавате и да издигате собствения си духовен облик.
За да го обясним просто с понятията горе и долу: ако духовният облик на някого сега е в горния астрален свят, той може лесно да ходи до тъмни, адски светове и обратно, но не може да влезе в светове с изтънчена вибрация като духовния свят или божествения свят.
Ако духовният облик на някого сега е в средата на духовния свят, той може да ходи до световете под него и обратно, но не може да влезе в светове над тази вибрационна сфера, като горния духовен свят или божествения свят.
А ако духовният облик на някого сега е в долния божествен свят, той може да ходи до този свят и слоевете под него и обратно, но не може да влезе в горните божествени светове в по-дълбоки измерения.
Също така, дори при един и същ духовен облик, ако дължините на вълните настрани се различават, те също не могат да влязат в тези светове.
Когато хора с такъв произход се срещнат във физическия свят, в тях се надигат чувства на взаимно отхвърляне и накрая те се отблъскват един от друг.
Що се отнася до това дали хората могат да приемат и да уважават различията си: колкото по-висок е този духовен облик и колкото по-широк става обхватът му настрани, толкова повече хората могат да приемат различията си и да станат хора с по-голям капацитет. (Следва продължение)
