Да направим съзнанието на възхода (преминаването в по-високо измерение) свое естествено осъзнаване – 4
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Планетите, неподвижните звезди и човечеството
Неподвижната звезда сама излъчва „светлината на източника на живота“.
С тази светлина тя доставя „енергията на живота“ на себе си и на небето и земята на планетите, които съставят нейната галактика, като дава живот на всичко и подхранва всичко, нали?
Има и изкуствени светлини, които осветяват нощта, но е очевидно, че само с тях нито животните, нито растенията, нито хората биха могли да растат здрави.
Планетата е дете на неподвижната звезда.
Затова самата планета не може сама да излъчва „светлина, която осветява Вселената“.
Но като „Майката Земя“ и като „водата на живота“ тя дава живот и подхранва природата и всички живи същества на тази звезда.
Това ни казва, че „природата и всички живи същества могат да съществуват благодарение на хармоничното действие на неподвижните звезди и планетите“.
Първоначалният начин на битие на космическото човечество е да носи в себе си тези действия на неподвижната звезда и планетата и да създава свят на велика хармония в небето и земята на своята звезда.
Това може да се изрази с думите бащинство и майчинство.
Може да се каже също ин и ян, плюс и минус, мъжественост и женственост.
Но ако мисловните ти клетки са в „прокариотно състояние“, не можеш да изпълниш тази работа.
Едва когато мисловните ти клетки започнат да изразяват действието на еукариотните клетки, човечеството на тази звезда най-сетне може да покаже „истинската си стойност като човечество“.
В момента хората на Земята са в процес на преминаване към този етап.
За да възродим действието на еукариотните клетки
За да се възроди „действието на еукариотните клетки“ в мисловните клетки, които са били в „прокариотно състояние“, е необходима „еволюцията на съзнанието“, за която винаги говоря.
В момента на Земята тук-там започват да се появяват хора, които са си спомнили „божественото съзнание, което живее в тях самите“, и за които то е станало естествено осъзнаване.
Но все още не е стигнало дотам да бъде естествено осъзнаване, споделено от цялото човечество.
И все пак в момента на Земята са се появили спорове като „Ако човечеството продължи да живее както досега, няма ли тази планета да не може да оцелее? Значи ни трябва устойчиво това и онова“ и се засилва стремежът да се преосмисли начинът, по който са били нещата.
Това е много хубаво нещо, но за да се промени из основи нагласата на човечеството като цяло, са нужни и усилия от едно ниво по-дълбоко.
Точно затова всеки човек трябва да практикува начин на живот, който възражда ядрото (божествеността) в неговата духовност.
Ядрото на мисловните клетки на човечеството е собствената памет на Вселената, в която е вписана информация, по-дълбока от ДНК.
То е изворът на силата, която ражда, извежда наяве и подхранва всичко.
Всеки един човек от човечеството по природа притежава такава прекрасна мъдрост.
Понеже погрешно са смятали, че „я няма“, сърцата им са се разпаднали и отделните хора са се озовали в състояние, в което не си помагат да живеят.
(Следва продължение)
