Да живеем сега в центъра на вечността (първа част)
Публикувано на Обновено на
Да живеем сегашния миг, който кара миналото и бъдещето да сияят
Повечето хора на Земята, които живеят физически, обикновено оставят съзнанието си да бъде отнесено само от явленията, които се появяват на повърхността на света, и не се замислят за „изначалната причина, поради която нещата и делата, за които се хващат и в които се закачат, са се появили така“, нали?
Затова те се колебаят насам-натам за всичко, мислейки: „Не това, не онова“, не правят нищо друго, освен да пресмятат печалби и загуби, или се закопчават във влакчето на ужасите на радостта, гнева, скръбта и удоволствието и оставят кармичните мисли да изтичат навсякъде. Но докато всички тези хора на Земята отсега нататък развиват съзнанието си, всеки един от тях ще завърши такъв късоглед начин на живот и ще може да живее „сега в центъра на вечността“ с непоклатимо сърце.
Днес нека си спомним душевното състояние, в което се живее това „сега в центъра на вечността“, и да поговорим за основното осъзнаване, нужно, за да живеем, преди останалото човечество, сегашния миг, който кара миналото и бъдещето да сияят.
Първо, за „нещата и делата, за които се хващаме и в които се закачаме“: това са създадените от човека движения, които се появяват в мислите, думите и делата на хората, и те засягат също движенията на физическите явления и всички начини, по които те се променят.
Човешките същества, у които има празнина между божественото съзнание и физическия аз, имат сърца, които се разклащат всеки път, когато някой каже нещо или направи нещо – радват се и скърбят, ликуват и се ядосват.
А като мислят как върви политиката, как върви икономиката, какво е времето, какви са земетресенията, сърцата им се люшкат – чувстват облекчение или тревога, задоволство, когато алчността им е задоволена, или униние, когато губят, и дори дебнат случай за отмъщение, нали?
Всички такива движения на мисълта са временни възприятия и мисли от времето, когато душата е била млада, напълно несвързани с изначалното божествено съзнание на живота.
На всяко едно от тях е съдено в някакъв момент да бъде озарено от светлината на живота и да изчезне.
Човешките същества са онези, които се хващат за тези изчезващи вълни на мисълта и мислят, че са реални. Такъв начин на съществуване е използване на съзнанието, при което „празнината“ („ма“) между вас и живота е оставена липсваща.
Затова наред с думата „хито“ – „човек“, която може да се напише така, че да означава духа, пребиваващ точно там, – в японския има и думата „нинген“, „човешко същество“, написана със знаците за „човек“ и „празнина“.
„Липсата на празнина“ („мануке“, японската дума за глупак) не е дискриминираща дума, която унижава някого; тя означава, че има разстояние между светлината на живота и съзнанието на физическото тяло, така че човек не живее истинския си живот.
Затова, ако, просто като факт, има празнина между живота и физическото тяло, става просто въпрос на това да се запълни тази празнина, като промените начина, по който използвате съзнанието си. (Следва продължение)
