Да се приберем у дома, в къщата на живота – 2

(Продължение от миналия път)

Нагласата, с която да се приберем у дома, в къщата на живота

Повечето хора, живеещи на земята на Земята, прекарват дните си със самосъзнание, което отделя „себе си“ от „живота“, убедени: „Живея със собствените си сили“, нали?

Дори хората, които насочват вниманието си към живота, живеят с усещане за пълна зависимост и възлагат надеждите си на нещо недостижимо, далеч в небесата, наречено Бог или Буда.

Днес на Земята по-малко от десет хиляди души се опитват да живеят, като извличат безкрайната мъдрост и творческа сила, които живеят в собствения им живот.

Честно казано, именно защото са убедени „Живея със собствените си сили“, страданието им никога не свършва, и именно защото живеят, облягайки се на Бог или Буда (разчитайки на сила отвън), не могат активно да задвижат силата на живота. Но огромен брой хора на Земята не са забелязали това.

Да бъдете у дома, в къщата на живота, означава състояние, в което човешкото същество си спомня истинската си природа, извлича силата на собствения си живот, без да разчита на нищо, и живее, като изразява силен разум и интелигентност.

Нагласата, която е негова основа, се нарича непоклатимо сърце.

Непоклатимото сърце е онова, което религията би нарекла състояние на просветление – състояние на духа, което не се закача и не се заплита в нищо и в никого.

Това е състоянието на духа, което лежи отвъд изтъняването, доколкото е възможно, на онези видове неразрешени мисли като предубеждения, фиксации, прибързани преценки и привързаности.

Оставете думите да ферментират и да излъчват светлина

В един свят, който изглежда заседнал без път напред, да отправяте молитви на любов за хората, които страдат, за природната среда, която бива ранявана, и за всички живи същества, с които се отнасят лошо, е ценно нещо, но само това не може да ви доведе до онова състояние.

„Тогава какво всъщност трябва да правя?“, питате вие?

Да, ще обясня поред, затова се успокойте.

Да ви кажем е лесно. И за вас е лесно да го чуете (да го приемете).

Но най-важното е да оставите онова, което сте приели, да падне веднъж на дъното на сърцето ви, да го оставите напълно да ферментира (така че да излъчва светлина; на японски „ферментиране“ и „излъчване на светлина“ звучат еднакво – „хакко“), а след това да го изведете отново като свое собствено съзнание и да го изразите в думите и делата си.

Ако не следвате тези стъпки, колкото и добри учения да натъпчете, те просто стават купчина безполезно знание.

Беседите за истината, независимо дали е вдъхновение, което сте получили от четене на книга, или хубава история, която сте чули от някого, не стават истинско нещо, ако не ги направите напълно свои и не можете да ги изразите в собствените си думи и дела.

Когато просто предавате нататък каквото сте чули от някой друг, думите могат да звучат малко кухо, нали?

Тайната да израснете в истинското нещо е да оставите вибрацията на истината, която сте прочели или чули, да падне веднъж на дъното на сърцето ви и да ферментира (да излъчва светлина).

Когато оставите „думите с вибрацията на истината“ да ферментират дълбоко в сърцето ви, те излъчват светлина.

Тази светлина се просмуква от дълбините на сърцето ви и неусетно започва да прелива безкрайно. Винаги става така.

Щом това се случи, вие сте го постигнали.

Когато стигнете този етап, вече не е нужно да се насилвате за нищо, затова мислите, думите и делата в съгласие с истината стават естествени за вас. Естествено изпращате божествени мисли, без усилие изричате думи, които въплъщават истината, и можете да действате „такива, каквито наистина сте“, като надхвърляте простото „както се случва“.

(Следва продължение)