Ден по ден, нещо по нещо (3)

★Причината за липсата на любов

Хората, които непрекъснато изискват от другите: „Няма достатъчно любов“, може би пропускат нещо важно.

Виждаш ли го?

Точно така: преди да го изискват от другите, самите те не обичат себе си.

Затова преди всеки друг прегърни собственото си сърце и го изпълни с любов.

★Как да виждаш себе си

Когато хората погледнат честно в собствените си сърца, могат да видят, че там лежат всякакви видове съзнание – добро и лошо, тъжно и радостно, всичко смесено заедно, нали?

Ако ги разделиш най-общо, можеш да ги видиш като две сърца: вълни от мисли, предопределени да се стопят, и съзнание, което продължава да сияе за цялата вечност.

Хората, които не виждат себе си така, когато се гледат, стигат до представа за аза, в която доброто и лошото са смесени заедно, и не могат точно да възприемат цялото си сърце, затова внимавай.

★Препоръка за бавно, отпуснато дишане

Много хора, които са склонни да бъдат възпирани от негативни мисловни навици, имат памет, управлявана от модели на реагиране, пренесени от минали животи, и не могат да изразят сиянието на живота такова, каквото трябва да бъде.

Мислите на такива хора се люшкат напред-назад между отчаяние, съжаление, надежда и очакване – замайващо и неспокойно.

Именно на такива хора би било добре да поддържат дишането си бавно и отпуснато.

Когато дъхът ти се удължава, съзнанието ти се успокоява, без да усетиш, и преди да имаш време да помислиш какво да правиш или да не правиш, се оказваш променен.

Погледнато от гледна точка на това, че еволюцията на съзнанието е възможна, без да се задвижва силата на волята, няма по-ефективен или по-прост метод от този. Затова не прави сметки и преценки насам-натам; просто повери сърцето и тялото си на звука на собственото си неспешно дишане.

Ти непременно можеш да се промениш.

★Благодарност към живота

Ако наистина желаеш еволюцията на съзнанието, живей, като отправяш сърдечна благодарност към „източника на силата на живота“, който те поддържа жив, и към тялото си (всички клетки на тялото си), което ти позволява да работиш във физическия свят.

Защото това дали имаш тази нагласа, или не, прави огромна разлика в това колко еволюира съзнанието ти (задълбочава се, става божествено).

★Условията на великия човек

Човешкото физическо тяло спира да расте, щом достигне определен ръст и тегло, но растежът на сърцето няма край, колкото и прекрасен да станеш.

Защото истинското е, че в мига, в който помислиш, че си станал прекрасен, пред погледа ти се появява още по-дълбоко състояние.

Затова ако, когато мислиш, че си станал прекрасен, можеш да си помислиш: „Достигнах върховното състояние, отвъд което няма нищо“, това е, което монасите от древността са наричали „демонично царство“ – душевно състояние, което изисква предпазливост, затова поправи посоката си.

Защото минималното условие човек да бъде наистина велик е колкото по-велик става, толкова по-смирен да става и толкова повече да може да изслушва както трябва съветите на другите.

★Знай как действа животът и живей светло

Нормално е да си мислиш: „Боли.“

Нормално е да си мислиш: „Трудно е.“

Но по всяко време живей, вярвайки в съвършенството на живота.

Светлината на живота, която те поддържа жив, никога не ти дава трудности, които не можеш да преодолееш.

Да ти разкрием тайната: едно божество, определено само за теб, наречено твой дух закрилник, води съдбата ти към доброто двадесет и четири часа в денонощието, 365 дни в годината, без никога да спи. А зад него твоето божество закрилник – външното действие на вътрешната ти божественост – бди над теб и когато силата на духа закрилник сама не стига, то излъчва мощна светлина на живота, за да те подкрепи.

Затова не е нужно да мислиш: „Живея съвсем сам.“

Защото именно вярата в това лесно поражда страдание.