В процеса на завръщане към същността на живота
Публикувано на Обновено на
Пътешествието на завръщане към светлината на живота
Ако трябва да изразим живота с една дума, може да се каже, че той е процесът на завръщане към същността на живота (божественото съзнание).
Той е и пътешествието на връщане на окислените мисли (мисли, които са се отклонили от същността на живота), изпращани от минали животи до самия този миг, към съзнанието на самата светлина на живота.
Докато хората живеят, възможността (шансът) за това възстановяване на съзнанието идва еднакво за всеки, под формата на мислите, които всеки небрежно изпраща миг след миг. И все пак от вашата страна (повърхностното съзнание) това не изглежда еднакво. Чудя се защо…
Хората може да го виждат по различни начини, но това, което можем да кажем от мястото, където стоим, е, че причината за индивидуалните разлики в скоростта на възстановяване на съзнанието е колко постоянно всеки човек е повтарял, когато е бил изправен пред изборите на всеки миг, правилния начин на изпращане на мисли, който го приближава до собствената му същност и го прави едно с нея.
На главния път на живота няма преки пътища
И така, разбирате ли, че правилният избор на мисъл във всеки миг от живота не е непременно лесен път, удобен за вас?
И виждате ли със съзнание, решено от все сърце, че по пътя на съзнателната еволюция никъде няма пряк път, който да ви позволи да изпреварите хитро и лесно?
Това, което може да се каже ясно тук, е, че докато живеете със съзнание, което изпраща само себични мисли пред събитията на всеки ден и всеки миг, колкото и хитро да маневрирате, никога няма да влезете в по-фино състояние на съзнанието от тези, които искрено живеят, проявявайки съзнанието на произхода на живота.
Това е важен момент: да смятате дори „преживяванията, необходими, за да се изшлифова светлината на живота (пътищата, които не можете да избегнете)“, за страдание, да ги мразите и да се опитвате да избягате от тях, означава да изхвърлите собствения си шанс за преминаване в по-високо измерение (възможност за възстановяване на съзнанието) и да изберете да се настаните в пашкула на мисловните си навици.
В този момент много хора биват отнесени от привичните мисли, отлагат възстановяването на съзнанието си и се заплитат в окислени мисли. С други думи, те небрежно избират себичните начини на гледане и мислене, по-лесния път, пътя с по-малко трудности.
Ако живеете, като се стремите към еволюция на съзнанието
Хората, които наистина живеят, като се стремят към еволюция на съзнанието, могат да намерят малки радости дори в нещата, които хората с окислени мисли чувстват като страдание и мразят, и могат да ги приемат или да се изправят срещу тях.
Например, когато не можете да стигнете до лесния път напред, без да минете през кална, лепкава пътека, и няма дъска, по която да вървите, няма ботуши, няма никакви инструменти, трябва да се решите и да минете през нея такива, каквито сте, нали?
Щом преминете, напред ви чака обикновен път, а ако краката ви са се окаляли, можете просто да ги измиете, след като сте преминали.
По същия начин в сегашното положение в света е важно не просто да мечтаете мирът да дойде лесно, а да гледате, без да извръщате поглед, нехармоничните проявления на човечеството, включително себе си, и да ги извисите (смелите) като своя собствена работа.
Окисляването на мислите на човечеството не е нещо отделно за всеки човек; те са свързани чрез вибрацията в невидимия свят.
Затова, вместо да се просветлявате само за себе си, да приближите сърцето си до мъката на човечеството по света и да се молите е пътят към истинското просветление.
Ако възстановите окисленото колективно съзнание
Дори отговорността за мислите, които всеки човек изпраща, действително да е на този човек, съдбата на цялата Земя се движи чрез съвместното творчество на колективното съзнание на цялото човечество. Затова, ако тези, които забележат, започнат да възстановяват към светлината окислените мисли в колективното съзнание, колкото повече се възстановява, толкова по-малко окислени части има колективното съзнание и се подготвя почвата цялото човечество да възстановява съзнанието си по-лесно.
По този начин може да се каже, че колко хармонично небе и земя могат да бъдат извлечени в земния свят зависи от възстановяването на окислените мисли.
Колкото повече хора има, които знаят тези неща и всеки ден практикуват молитвата, която възстановява окислените мисли към божественото съзнание, толкова повече всякаква мъка ще изчезва от земния свят и в крайна сметка ще се разгърне свят на велика хармония, в който при всеки идва само щастие.
