В момента да си спомним древните спомени (Част 1)

★Колко често се къпете в слънцето на живота, е пропорционално на нивото на съзнанието ви

Човек, който със съзнателния си ум винаги може да наблюдава слънцето, сияещо в сърцето му, може да се каже, че живее божествено съзнание.

То има много имена, като светлината на живота, духовното слънце или енергията на източника на живота, но всички те означават първичната сила, която е създала Вселената и поддържа всичко живо и съществуващо.

Онези, чието вътрешно око се е отворило, могат да видят тази светлина на живота, която обитава всеки човек.

Не, нещо повече, те могат да открият светлината на живота във всички живи същества и във всяко явление и всяка материя на природния свят.

Затова фактът, че всички неща съществуват чрез жизнената енергия на сътворението на Вселената, се разбира без никакво усещане за тайнственост и непрестанни мисли на благодарност извират от само себе си.

Казано от друг ъгъл, може да се каже също, че „колко често се къпете в слънцето на живота, е пропорционално на нивото на съзнанието ви“.

Ако помислите за това наобратно, можете да разберете къде пребивава в момента нивото на съзнанието ви.

Например хората на астралното ниво не могат да изпитват благодарност към нищо и към никого.

Хората в долните и средните нива на духовния свят могат да изпитват благодарност само когато са в настроение.

Накратко, зависи от това как се чувстват.

Хората, чието съзнание пребивава по-високо, в средните и горните нива на духовния свят, преливат от благодарност около шестдесет до деветдесет процента от времето.

А хората, чието съзнание пребивава в божествената сфера, могат да изпитват благодарност към всички неща.

Ако погледнете обичайното си съзнание отгоре с тази мярка, ще разберете от пръв поглед в кой пласт живее сега повърхностното ви съзнание.

★Когато живее със свободно сърце, всеки е божествен човек

Хората, в чието небе на сърцето има облаци, не могат напълно да се къпят в светлината на собствения си живот, затова обновяването на мисловните и физическите им клетки обикновено изостава.

Може да се каже, че това е явление, което лесно възниква, когато вълни от мисли, вкопчени в тялото, които можете да наречете карма или его, са здраво залепнали за физическото или астралното тяло.

След това, когато пластът, в който пребивава съзнанието ви, достигне нивото на духовния свят, става като „слънчево с временни облаци“: от време на време минават разпръснати облаци и сърцето вече не се вкопчва в тялото.

Но тъй като все още остават облаци от мисли, като вкопчвания и предубеждения, слънцето на живота не се показва напълно.

Погледнато от тази гледна точка, може да се види, че най-висшето сърце за човека е онова, чието съзнание продължава да тече плавно, плавно, при всяко събитие и във всяко положение, без никога да засяда на едно място.

Както сме казвали и преди, това се нарича свободно сърце.

Когато свалите контактните лещи на вкопчванията и предубежденията си от очната ябълка на сърцето, започвате да виждате всичко „ариномама“ (нещата такива, каквито изглеждат) и „аругамама“ (нещата такива, каквито наистина са) точно такива, каквито са.

Съзнанието в този момент може да обхваща с поглед всичко, без да съди за добро или лошо, харесва или не харесва, каквото и да вижда, чува или докосва, затова е изключително близо до творящото сърце на Вселената.

Ето защо можете да цените всичко, да го прощавате и да го обичате.

Човек, който живее с такова сърце, се нарича божествен човек.

Всички човешки същества по произход са божествени хора.

Те само са го забравили; в каквото и душевно състояние да е някой сега и в каквито и мисли, думи и дела да е въвлечен, всеки е наистина самият Бог. (Следва продължение)