Нека настроим честотата на съзнанието си към творческата енергия на източника на Вселената

★Нека настроим честотата на съзнанието си към творческата енергия на източника на Вселената

Неочаквано е, но днес нека опитаме едно упражнение – да настроим честотата на съзнанието си към отзвука на източника на Вселената и да се приближим колкото е възможно повече до самите дълбини на живота.

Трябва да внимаваш с това, че отзвукът на източника на Вселената означава източника на собствения ти живот. Не става дума да се свързваш с някакво особено божествено или подобно на буда същество, далеч от самия теб.

Важното е да се върнеш към източника на собствения си живот и да се отпуснеш, сякаш отново си станал бебе, сякаш бебе е в прегръдката на майка си и слуша приспивна песен, сгушено до гърдите ѝ.

Колкото по-малко користни подбуди и его имаш, толкова по-точно можеш да уловиш този отзвук, затова не се отказвай, преди дори да опиташ, мислейки, че никога не би могъл да го направиш. Моля те, опитай.

Е, готов ли си?

★За да настроиш честотата на съзнанието си към творческата енергия на източника на Вселената

Добре, да започнем.

Първо, за да успокоиш честотата на съзнанието си в тиха, ведра вълна, нека дишаме дълбоко пет минути.

Какво? Непременно ли трябва да са пет минути?

Можеш да продължаваш, докато самият ти не почувстваш, че е достатъчно.

Петте минути са само ориентир.

При това, както винаги ти казвам, започни с издишването.

Ако започнеш с вдишването, неактивният въздух, останал в белите ти дробове, пречи и не можеш да приемеш достатъчно нов живот в сърцето и тялото си, затова винаги внимавай за това и го прави съзнателно.

И когато издишваш, хубаво е да издишваш тънко и дълго, като го контролираш.

Прибери корема си навътре, докато не усетиш, че стомахът ти докосва гърба, и стегни ануса.

При това издишвай така, сякаш би могъл да издишваш вечно.

Тогава лесно ще надхвърлиш тридесет секунди.

Ако можеш, хубаво е да продължаваш да издишваш минута или повече.

Тогава вибрацията на ведрия източник на живота дълбоко в живота ще излезе на повърхността достатъчно, за да бъде усетена дори от съзнателния ти ум.

Това е отзвукът на творческата енергия на Вселената, на Великия живот, който обединява всеки малък живот, на източника на жизнената енергия, който е великият родител, прародителят на нашия живот.

А сега започни да издишваш.

Навън, навън, навън, продължавай да издишваш.

Да, да.

Точно така.

Между другото, когато се вслушах с ухото на сърцето си в творческата енергия на източника на Вселената, успях да уловя следния отзвук.

★Енергията на космическото творение, която улових

★Поверената творческа власт

„Цялата творческа власт (властта за управление) в сътворението, развитието и разгръщането на моето тяло, ‚проявената Вселена‘, съм дал и поверил на космическото човечество, което е част от моето сърце.

Аз просто продължавам да доставям, миг след миг, нова жизнена енергия, ‚светлината на живота‘, на всички духовни и материални вибрации.

Основните закони и мъдростта за това как да се използват тези фотони като духовна вибрация и как да се съчетават в материална вибрация, да се проявяват и да се използват, дадох на прародителите на вас, космическото човечество, в самото начало на безграничната Вселена.

Когато на небето и земята на звездата, на която сте поставени, извлечете от дълбините на живота и използвате безкрайната творческа мъдрост, която ви е дадена, всички дисхармонични явления, причинени досега от егоцентричност, произтичаща от ‚любов към себе си‘, биват – всяко едно от тях – възстановени до изначалната им хармония и сублимирани в състояние на хармония, в което всички живи същества живеят в съгласие.

Цялото объркване, което човечеството на Земята е създало, в незрелия процес на еволюционното творение беше изцяло в рамките на очакванията, затова заявявам, че е възможно това объркване да бъде преодоляно.

Мъдростта, проницателността и решенията за това се съдържат изцяло в светлината на живота. Затова, като се започне от онези, които завършат плитките, разделящи мисли, които виждат себе си и другите като отделни, един след друг ще използват пълноценно тази безкрайна творческа сила и ще дадат ново раждане на собствените си светове.

★Към човечеството, което живее на деветата станция, възможно най-близо до върха

Защото земната сфера сега е в самия миг точно преди завършеността. Ако я сравним с изкачване на планина, тя изкачва последния труден участък, стръмна отвесна скала, в точка, възможно най-близо до върха.

Малцина избират пътя да учат отново на друга звезда, но наистина огромното мнозинство си спомнят собствената си истина, ясно се освобождават от егото и се връщат към същността на живота.

Когато стигнете до един връх, ще откриете следващата планина за изкачване, нов връх.

По този начин космическото човечество върви по пътя на безкрайното еволюционно творение, връща се при мен и тръгва отново и отново, за да разкрива нови вселени.

В този процес може да умножите духовните си потомци, отделени от собственото ви сърце, и да играете роли, подобни на бодхисатва, като духове закрилници и божества закрилници.

★За да станете родители на духовни потомци

Опитът да бдиш над духовни потомци, отделени сърца на живота, и да ги водиш не може да бъде осъществен без безкрайно дълбока любов, без никакви користни подбуди.

Дори да не разбирате сега, искам да ви кажа, че има положения, в които не е позволена дори прашинка користни подбуди.

Искам също да оставите да потъне дълбоко в сърцата ви и да знаете, че именно благодарение на тайното водачество, пълно с безкрайна любов, на духовете закрилници и божествата закрилници, които закрилят и водят всеки човек, Земята е могла да продължи до днес.

Щом разберете това, възходящият път на спомнянето и проявяването на светлината на живота ще стане по-лесен път с по-малко трудности.

Някой ден ще дойде денят, когато самите вие, като родители на живота, ще бдите над собствените си отделени сърца и ще ги водите.

Както се казва: ‚Разбираш сърцето на родителя, щом имаш деца.‘ Трудностите и търпението, които сте преживели като родители в човешкия свят, със сигурност ще ви бъдат от полза, когато някой ден бъдете повишени в родители на живота.

В цялата Вселена никъде няма такова нещо като пропилян опит.

Когато престанете да критикувате и да слагате етикети на себе си и на другите и приемете всяка съдба положително, ще дойде денят, когато ще разберете истинския смисъл на думите ми.

Всичко е за по-добро бъдеще.

Всичко със сигурност ще става само по-добро.

Стига цялото човечество да не се откаже да развива и показва собствената си божественост.“

★За днешното упражнение

Как беше?

Какви думи получи?

Ммм, добре.

Няколко от мисловните ти навици се промъкнаха, но ти улови този отзвук почти точно.

От време на време да влезеш в източника на собствения си живот като днес и да се оставиш да бъдеш прегърнат от Великия живот е полезно като опит да видиш себе си обективно.

Стига да не зависиш от това и да не предаваш властта си.

В мига, в който я предадеш, нивото на съзнанието ти пада в астралния свят и създанията, които живеят там, ще се преструват на богове или буди и ще ти шепнат сладки думи.

Какво трябва да направиш, ако това се случи?

Просто го отречи, отречи го напълно.

„Ти си единственият велик бодхисатва на земята“ → отречи го веднага.

„Ти си единственият човек, отговорен за спасяването на Земята“ → отречи го веднага.

„Ти си самият спасител, когото цялото човечество е чакало“ → отречи го веднага.

По този начин, каквото и да шепнат, ако не го приемаш сериозно и дори не влизаш в разговор с тях, те ще се откажат, мислейки си: „Този изглежда труден за спечелване, да опитаме с някой друг“, и ще си отидат.

Но когато наблюдаваме земята, повечето хора, изправени пред такова положение, приемат тези сладки думи буквално и се оставят да бъдат качени на преносимото светилище и понесени.

Без да знаят, че оттам нататък ще бъдат подмятани насам-натам.

Затова, както винаги казвам, важното е да не предаваш достойнството на собствения си живот на нищо друго освен на собствената си божественост.

Дори единството не означава да станеш едно с други хора, отделни от теб. Истината е, че ние сме едно във великия океан на живота.

Хората, които не са развили истински собствената си божественост, не са разбрали истински тези истини, колкото и добре да ги разбират с главата си.

Разказах ти за днешното упражнение само защото ти си човек, у когото развитието на божествеността напредва. Не е нещо, което препоръчвам на всички.

Затова, когато го правиш, не казвай на никого, мълчи за него и го прави чисто, обърнат към собствения си живот.

Става ли?

Разчитам на теб.