Да наблюдаваш мислите, които минават през ума ти: покана да се вгледаш в себе си и да застанеш лице в лице със собствения си живот

Познаваш онези мисли, които непрекъснато минават през ума ти, нали?
От мига, в който хората се събудят сутрин, докато заспят вечер, в ума им безброй мисли изплуват и избледняват, изплуват и избледняват.
Една дума, казана от някого около теб, продължава да те тревожи, безпокоиш се за утрешния ден или си спомняш някоя минала грешка и сърцето ти се развълнува.

Виждаш ли, докато човешките същества не се научат да наблюдават такива мисли с поглед от птичи полет, те никога няма да излязат от водовъртежа на емоциите, колкото и време да мине.
Докато си погълнат от водовъртежа на мислите, не можеш спокойно да погледнеш факта, че си ядосан или че си тъжен.
Това е просто състояние на живот, в което те носят вълните на мислите.

Вместо това ти развиваш съзнанието си до състояние, в което можеш спокойно да наблюдаваш какво мислиш от миг на миг, мислите, които минават през ума ти.
Поглеждаш една изплувала мисъл от малко разстояние и казваш: „А, значи това е, което току-що помислих.“
Само това прави сърцето ти много по-спокойно.

За това, както винаги казвам, трябва ясно да знаеш какво всъщност е животът.
Кой съм аз?
Какво всъщност е животът?
Откъде идва животът и накъде отива?
За какво живеят хората?

Отговорите може да не дойдат веднага.
Но в това да продължаваш да задаваш въпросите има смисъл.

Наистина е жалко да остарееш, без нито веднъж да си отделил време да размислиш върху същността на живота.
Да бъдеш гонен от ежедневната заетост и да завършиш целия си живот, занимавайки се само с онова, което е пред теб, е като да минеш точно покрай планина от съкровища.

Какъв би предпочел да бъдеш: човек, чиято дълбочина лесно се вижда, или човек с бездънно очарование?
Човек, който изрича думи, богати на смисъл.
Човек, от когото получаваш нещо ценно всеки път, когато го срещнеш.
Човек, когото другите искат да опознаят по-добре.
Такива хора винаги са били хора, които са отделяли време да застанат лице в лице със собствения си живот.
Думите им не са повърхностни думи, а думи, които извират от дълбините, и затова докосват сърцата на хората.

За да станеш такъв човек, и това ни връща там, откъдето започнахме, трябва да имаш време за размисъл, време да погледнеш себе си.
И все пак някои хора казват, че това е трудно.
Дори когато седнат неподвижно и се опитат да надникнат в сърцето си, изплуват само разпилени мисли и става още по-мъчително.
За такива хора времето, когато цветето на живота им ще разцъфне, е все още малко напред.
Но няма нужда да бързаш.
Както растенията имат сезон, в който цветовете им разцъфват в цялото си великолепие, така всеки човек има своето време.

Затова, докато дойде това време, развивай съзнание, което може да бъде благодарно за всичко.
И в същото време се упражнявай да правиш дишането си бавно и без бързане през цялото време, докато си буден.
Благодарното сърце избистря съзнанието ти, а дълбокото дишане успокоява сърцето ти.
Тези две неща с времето ще станат основа за по-дълбок размисъл.

Ако просто продължаваш да живееш всеки ден така, стъпил здраво на земята, постоянно, когато дойде времето, непременно ще настъпи миг, в който ще копнееш да се свържеш с истинския си Аз толкова силно, че няма да можеш да се сдържиш.
Това е мигът.
Тогава разцъфва цветето на твоя живот.

Очаквай с радост този ден и влагай всичко от себе си в онова, което можеш да направиш точно в този миг.
Тогава непременно ще дойде времето, когато ще се свържеш пряко със самата сърцевина на живота и ще разбереш същността на всичко в този свят.