За да изградим характер, подходящ за свят на нови ценности

★Какво е човек с характер

От детството до младостта си, макар понякога да си бил увлечен от желанията и едва не си загубил себе си, ти прекарваше дните си, като опипом търсеше пътя напред с искреното желание: „Искам да бъда човек с прекрасен характер. Не знам как, но искам да стана такъв възрастен, един достоен човек.“

Затова днес нека поговорим за същността на характера, или за това какъв трябва да бъде той.

Човек с наистина прекрасен характер е този, чието достойнство е подкрепено от божествен облик.

Характерът в този случай идва от „великия източник на живота“, затова в него няма лице и опако.

Голото сърце, такова, каквото е, е божественост, затова няма нужда да се преструваш, за да изглеждаш добре, нито да се гърчиш в изкривени мисли, защото се чувстваш малък.

Такива хора винаги могат да стоят открито и с чест под ясното слънце, затова могат да пребивават в естественото сърце, такова, каквото е животът, и това само по себе си внася светлина в света.

Жалко е хората да задържат съзнанието си във физическия облик, прилепнал към физическото тяло, или в астралния облик, прилепнал към астралното тяло, и да се задоволяват с това.

Да спрем на нивото на духовния облик, вкоренен в духовното тяло, също още не е достатъчно.

Докато съзнанието на всеки не стане човешки облик, в който се проявява истинският Аз на светлинното тяло от божествената сфера, божественият облик, който е самата светлина на живота, хората не могат да извлекат мирен свят на велика хармония в средата, в която са поставени, а оттам и в небето и земята на своята звезда.

★За да достигнем по-нататъшно извисяване на съзнанието

Затова, ако се стремиш към по-нататъшно извисяване на душата с издигнато съзнание, моля те, винаги помни и вземи присърце, че докато задържаш съзнанието си във физическото, астралното или духовното тяло и утвърждаваш себе си там, съзнанието на божествената сфера няма да изплува на повърхността, и че истинското себеутвърждаване се намира именно там, където повърхностните мисли са напълно отречени.

За да осъзнаеш това и да достигнеш това състояние без преструвка, истинското вглеждане навътре е действено.

А за да постигнеш истинско вглеждане навътре, ти трябва истински водач.

Това не е нещо, което да търсиш в някой друг.

Най-добрият водач е в теб от самото начало.

Да, добре е да станеш едно със сърцето на своя дух закрилник, който води външната подкрепа на „вътрешната божественост“, оставена от всеки да спи в сърцето му, и да пазиш като съкровище сърце, което винаги върви според напътствията на сърцето на твоя дух закрилник.

Прост начин, по който всеки може да направи това, е да прекарва целия ден, каквото и да прави, с благодарност към своя дух закрилник като основа.

Още повече, когато седнеш за вглеждане навътре: добре е да го правиш с благодарност за подкрепата на своя дух закрилник.

Това означава винаги да си представяш, че твоят дух закрилник стои пред теб или зад теб и те води, за да не бъде сърцето ти отнесено от разсейващи мисли, и никога да не забравяш чувството, че медитираш под напътствията на своя дух закрилник.

Що се отнася до физическата страна, добър образ, който да държиш в ума си за стойката, е този: представи си как „дебел стълб от светлината на живота“ слиза отвъд небесата в чакрата на темето ти, минава през гръбнака, преминава през опашната кост близо до най-долната чакра и стига чак до центъра на Земята.

Тогава гръбнакът ти естествено се изправя, излишното напрежение напуска раменете ти, брадичката ти леко се прибира и ти имаш правилна стойка със стълб от светлина, който минава през гръбнака ти.

Съзнанието е главното, но поправянето на стойката на тялото също помага да се запази правилната стойка на сърцето.

Например „ръката“ не се състои само от дланта; зад нея има и опакото на ръката, нали?

И обратно, само опакото също не е ръка. Страната на дланта и опакото, заедно като едно, правят „ръката“.

Сърцето и тялото следват точно същия принцип. Не можеш да се наклониш към сърцето и да пренебрегнеш тялото, а да мислиш само за тялото, като занемаряваш състоянието на сърцето, също е неуравновесено.

Целта на вглеждането навътре е да станеш едно с великия източник на живота и в същото време да обединиш сърцето и тялото, да проявиш блясъка на живота, слят в едно, и да го използваш в живота в материалния свят.

Затова, когато се вглеждаш навътре, добре е да помниш да се стремиш да постигнеш едновременно единството на „светлината на живота“ и повърхностните си мисли, и единството на тялото и сърцето.

Когато тези две са в хармония, вертикално и хоризонтално като кръст, смисълът на вглеждането навътре се изпълва и ти можеш без усилие да изразяваш божествени мисли, думи и дела в мислите, думите и действията на всекидневния живот.

Епохата, в която хора, въоръжени със светско знание и с изкуството да се оправят в света, опитващи се да се издигнат над другите дори като ги избутват настрани, всъщност бяха и водачи на хората на своите места, вече е към края си.

★За да имаш силата да промениш света

Дори без да го казвам, мисля, че ти, който си в резонанса на онзи свят, вече достатъчно добре усещаш, че навлизаш в свят, в който старите ценности вече не действат.

Но само да го усещаш, още не се превръща в сила да промениш света.

Ако хората, които са уловили дъха на новата епоха, не се изправят, не покажат на хората начина на живот за новата епоха и не превърнат великия път на живота, обрасъл с плевели и трева дотам, че е станал път без път, в път, по който всеки може да върви, ходът на света никога няма да се промени.

За да се открие бъдещето, на която и да е звезда, в който и да е свят на измеренията, са нужни пионери.

Това си ти, тези, които се стремят към еволюция на съзнанието.

В момента може би нямаш никаква светска власт и никаква особена титла.

Хората са слаби пред титлите и властта и са склонни да следват силните, затова може би никой дори няма да погледне към теб.

Но това изобщо няма значение.

Защото в света на новите ценности човешкият облик, духовният облик и божественият облик ще бъдат непоклатимото мерило за изграждане на реда в обществото.

Ако нещата бяха като в някой комикс, където на челото на хората се появява дума, показваща характера им, мисля, че всички добре биха разбрали какво имаме предвид, но реалният свят не върви като комикс.

Промяната на света протича тържествено и сигурно по течението на законите, макар че за усещането на хората на Земята може да изглежда бавна.

И докато всички забележат, светът вече ще се е променил напълно в нещо ново и хората естествено ще живеят според правилата на този свят.

Но хората, които не желаят да живеят в такъв свят, няма да има нужда да живеят там неохотно; те също ще могат да живеят в свят на вибрационната сфера, която желаят.

Нека поговорим за това утре.