Да се понесем по течението на вечния живот (4)

(Продължение от предишния път)

★За това как да водим хората

Сега бих искал да обясня малко за това как да водим хората. Да видим, може би ще е лесно за разбиране, ако помислите от мястото на родител, който се опитва да научи детето си да кара колело.

Например, когато едно дете се опитва да се научи да кара колело, дори да го наблюдавате с чувството „Горкото“ или „Това изглежда опасно“, ако родителят непрекъснато държи кормилото заедно с него и го управлява вечно, или непрекъснато бута отзад, това дете никога няма да може да кара колелото със собствените си сили, нали?

Същото е.

Това, от което имате нужда сега, е самостоятелността на душата, а не по-силна зависимост от другите.

Ако на Земята все още има религиозни водачи или духовни водачи, които водят по този начин, този начин на водене вече не подхожда на идващата епоха.

Зад такива начини на водене често се примесват, без човекът да го осъзнава, мисли като желанието да привлече внимание или желанието да стои над хората.

Дори да е известна личност, която всички познават.

Затова хората, които мислят да карат другите да разчитат на тях, или че другите не могат да станат по-добре, ако не минат през тях, не могат да бъдат наречени истински водачи.

А начинът на мислене, че „светът не може да бъде спасен освен чрез моята религия“, също е малко различен от това какви ще бъдат истинските водачи в идващата епоха.

Защото истинските водачи водят хората така, че всеки да може наистина да постигне самостоятелността на душата чрез собствения си начин на живот.

Особено там, където хора водят хора, начините на водене, които карат хората да разчитат на вас или да зависят от вас, може да са били едно нещо до XX век, но сега, когато навлязохме в XXI век, те станаха образ на водачи от миналото, който изобщо не действа.

Затова ние не казваме, както духовните водачи от миналото на Земята: „Вярвайте в боговете и будите“ или „Намерете убежище в боговете и будите“.

Ние го казваме така: „Живейте, като животът на всеки е жив и жизнен, показвайки „светлината на живота“. Същността на вашия живот е божествена от самото начало. Начинът да живеете, като я проявявате, е такъв и такъв“, нали?

Когато кажете „Бог“ или „Буда“, фиксираните идеи на хората са склонни да вървят към „О, всемогъщи Боже, който си на небесата…“, и хората са склонни да мислят по начин, който зависи от другите: „Искам да бъда спасен, ще бъда спасен, ще накарам да ме спасят.“

Освен това спорове като тези между съперничещи школи възникват отново и отново заради имената на боговете и будите.

Важното е, че всеки човек е божествено същество, което живее вечен живот.

И да проявите тази вечност на живота в себе си.

Докато не се отклонявате от тази основа, всяка школа изобщо е добра.

Щом разберете, че същността на живота, великият източник на живота, е един и същ, тогава вярващите от всяка религиозна школа, спиритуалистите и носителите на всяка духовна философия могат всички да се хванат за ръце и да си сътрудничат, без да се наричат едни други десни или леви, и всички могат да работят „в добро разбирателство“ за мира на Земята. (На японски десните са „уйоку“, левите са „сайоку“, а доброто разбирателство е „накайоку“.)

Затова, казано просто, докато всеки се връща към същността на живота и живее от нея, можем да преодолеем различията си в мисленето, да поправим състоянието на Земята, която е като потъващ кораб (да изгребем излишната вода), и да продължим плаването си към бъдещето. (Следва продължение)