Да се научим да творим съдбата, като изразяваме волята си (2/5)
Публикувано на Обновено на
Предишна статия от поредицата
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-255/“]
\
(Продължение от миналия път)
★Ако погледнете дълбоко защо го правите и защо искате да го правите
Затова хората, които в собствените си взаимоотношения остават на етапа, в който не могат ясно да изразят волята си, трябва много внимателно да погледнат защо са такива.
Ако го направите, ще го видите, нали?
„А, причината е била чувството, че пазя егото си: ‚Не искам да бъда наранен‘…“
А ако погледнете още по-отблизо, може да видите и мисли, които се опитват да възвеличат тези ваши чувства.
Мисли от рода на: „Не искам да накарам никого да се почувства зле, като го кажа (направя), затова сдържам волята си и търпя заради околните. Не съм направил нищо лошо“.
Когато се вглеждате навътре по този начин, наблюдавайте много внимателно движенията на мислите си.
Неща като „защо искам да направя това“ и, по пътя към осъществяването му, „защо правя това, което правя“.
Тогава ще видите дали това, на което се надявате, наистина си струва да бъде осъществено, и дали предприемате смислени действия към осъществяването му.
В заключение: когато човек вярва, че нещо е правилно, и ако наистина мисли така от дъното на сърцето си, трябва да го каже и да действа така, без да се сдържа заради когото и да било или каквото и да било.
Що се отнася до начина на използване на съзнанието в такива моменти, търпенето и сдържането са ненужна загриженост.
В сътворяването на съдбата те не са нищо друго освен оловни тежести, оковани около глезените ви.
Например, да кажем, че искате да направите нещо.
Мислите си: „Би било добре, ако еди-какво си беше така“.
Ако имате идеал, който смятате за „за добро“, и наистина искате да го осъществите, махнете оковите на ненужната загриженост и го мислете, изговаряйте и действайте според него.
Тогава съдбата започва да се движи, нали?
По пътя някой може да ви се противопостави и може да има моменти, когато натъжавате или наранявате някого.
Или, напротив, всички около вас може да се съгласят и да ви окуражават.
Така или иначе – и това е важната точка – има моменти, когато мислите на загриженост за тези неща са нужни, и моменти, когато не са. (Следва продължение)
