За да станеш истински мъдър

★Да затворим празнината между истината и изразяването ѝ

Докато не дойде денят, в който азът на живота ти и физическият ти аз заживеят като едно, напълно съгласувани, винаги ще има някаква празнина между фактите и начина, по който ги изразяваш, когато разказваш на другите какво си видял, чул или докоснал, нали?

Лесно е да се разбере, ако го сравним с цвета. Ако цветът на истината в източника на живота е бяла светлина, която обединява всички цветове, то цветът на истината, който минава през филтъра на сърцето и тялото ти, не винаги излиза същият.

Защо? Защото филтърът на убежденията на всеки човек – като „трябва да е така“, „би трябвало да е така“ или „искам да е така“ – го оцветява и затова неизбежно се появява разлика между цвета на самата истина и цвета, който ти излъчваш.

Затова, когато слушаш другите, трябва да имаш това предвид, а когато говориш на другите, трябва да прекарваш дните си, като се шлифоваш и задълбочаваш, за да можеш колкото е възможно повече да оставиш индивидуалния си аз настрана и да излъчваш звученето на самата истина.

Защото човешките същества са създания без финална линия, на която да кажат: „Вече съм достатъчно добър, не е нужно да ставам по-добър“, колкото и добри да станат.

★Нека кармата обеднее, а ти живей богато в светлината на живота

Дори да си мислиш: „Развивам съзнанието си точно така, както искам“, никога не бива да пренебрегваш усилието да станеш едно със самата истина.

Винаги се вглеждай в себе си смирено и продължавай да шлифоваш сърцето си, докато засияе.

Именно в сърцата на такива хора истината за Вселената сияе в пълнота.

Добре ли е?

Моля те, не забравяй това, за което говорихме днес.

Хората, които са заровили семена на небрежност или надменност в почвата на сърцето си, често не забелязват как те растат под земята и докато ги забележат, вече са направили грешка.

Това е, което може да се нарече карма, привързана към физическото тяло, и щом пусне корени в почвата на мислите ти, тя помита разума ти с огромна сила и се опитва да те управлява чрез пориви.

В такива моменти хората накрая постъпват така, както ги носи течението, и в много случаи после остава само да съжаляват, нали?

Особено когато е нещо, за което са се убедили, че е истината, е още по-трудно да се забележи и обикновено отнема време да се поправят.

Затова е тъкмо както трябва сърцето ти винаги да е смирено – толкова смирено, че хората да си мислят: „Този човек е прекалено скромен.“

Нека направим кармата, свързана с аза, по-бедна, а светлината на живота – по-богата.

Защото именно такива хора наистина могат да бъдат наречени мъдри.