Съпричастността и сензорът за осъзнавания
Публикувано на Обновено на
Когато слушаш някого да говори, имаш всякакви впечатления, нали?
„Това беше хубава беседа.“
„Това беше скучна беседа.“
„Този човек говори само от знания.“
„Този човек е истински“, „фалшив“.
„Тази беседа ме засегна малко лично“ и т.н.
Но знаеш ли, отдели един миг точно тук, за да погледнеш назад и да помислиш.
Ако след като чуеш нечия беседа, несъзнателно си помислиш: „Но това са само идеите и преживяванията на този човек; нямат нищо общо с мен“, и никога не го приложиш в собствения си живот, това би било загуба на един ценен урок, нали?
Важното е, когато чуеш хубава беседа, да се упражняваш да я прилагаш на дело в собствения си живот и да я направиш своя.
Истините и мъдростта на живота не се появяват само в собствената ти интуиция.
Истината и мъдростта могат да се получат, разбира се, от беседите на другите хора, но и от обикновени разговори с близки хора, от история, която случайно видиш по телевизията, от пасаж в книга, която четеш, и от досега с природата.
В този смисъл всичко е учител и огледало.
Колкото по-добре работи сензорът ти за осъзнавания, толкова повече всичко става материал за шлифоване и издигане на самия теб.
И ако живееш с открито, непредубедено сърце и имаш съзнание, което намира уроци във всичко, животът се превръща в съкровищница от осъзнавания.
Тогава всеки ден става поредица от осъзнавания.
Тогава можеш да живееш всеки миг с вълнение и с разтуптяно сърце, с радост от срещата с новите осъзнавания, които непременно ще срещнеш и днес.
