Благодарното сърце, което разширява съзнанието на любовта

Най-важното е любовта непрекъснато да прелива от сърцето и тялото ти.

За това винаги поглеждай назад към сърцето си и към думите и делата си и се замисляй: „Живея ли сега с любящо сърце?“

За да бъде сърцето ти самата любов по този начин, упражнявай се да мислиш: „Аз съм едно с онова, което възприемам с петте си сетива“, и го направи свое естествено осъзнаване.

А още по-основно важно е, за да направиш това „осъзнаване на единството“ естествено състояние на сърцето си, да пребъдваш в съзнание на благодарност от все сърце.

Ако живееш с чувство на благодарност – „колко съм благодарен“ – което винаги безкрайно извира към всичко, към всеки човек, всяко създание и природата, може да се каже, че живееш със сърце на благодарност от все сърце.

Съзнанието на благодарността е самият ключ към единството.

Начинът на живот на пълна благодарност е тайната на връщането към съзнанието на единството.

Благодарността задълбочава любовта.

Благодарността прави любовта по-голяма.

Благодарността кара любовта да сияе по-ярко.

Ако прекарваш дните си така, ще станеш човек на любовта, когото никой не може да разклати.

Има и други прекрасни неща в начина на живот на благодарност от все сърце.

Да живееш, като мислиш само „благодаря“, разширява обхвата на съзнанието ти.

Казано просто, мисли за това като за тялото си, което се разширява все повече и повече.

То става с размера на дома ти, с размера на квартала ти, с размера на областта или щата ти, достатъчно голямо, за да обгърне собствената ти страна, съзнание, което вижда Азия вътре в себе си, и накрая съзнание, което чувства, че Земята е самият ти.

Докато разширяваш така вибрационната сфера на съзнанието си, накрая ще стигнеш до „великото съзнание, което вижда Земята като на длан“.

Дори да не стане веднага, някой ден непременно ще стигнеш до такова съзнание.

А важното, което не бива да забравяш, е, че да станеш такова велико, велико съзнание не е нещо, което ще се случи за първи път отсега нататък.

Защото ако проследиш „субстанцията на живота“, която движи живото същество, наречено човечество, чак до корена ѝ, тя „се връща до самата велика Вселена“.

Ако оставиш тази истина на живота да падне дълбоко в съзнанието ти и да ферментира, накрая ще дойде време, когато тя ще излъчи светлина и ще се появи в съзнанието ти. (На японски и двете се произнасят „хакко“.)

По същия начин, ако смелиш знанието, което си научил, със светлината на живота, някой ден то ще бъде сублимирано и ще се върне като еволюция на собственото ти съзнание. (На японски и двете се произнасят „шока“.)

Слушай: вземи решение и се откажи от (виж ясно; на японски „акирамеру“ означава и двете) аза, за когото мислеше, че е ти, осъзнавайки: „Това все пак не е бил истинският ми аз.“

Дошло е времето да се събудиш от дългия сън, в който беше убеден и беше решил, че „това малко тяло“ си ти.

Сега е часът на зазоряването за света на Земята.

Човечеството на Земята днес живее във време, когато трябва да се събуди от „дългия сън на заблудата“ и да стане.

„Какво ще стане, ако не се събудим?“, питаш? Не се тревожи.

Ти си изпратен на Земята точно за да не стане това, така че няма начин да стане, нали?

Ти си на тази планета сега, за да поведеш обществото на Земята към стъпка по-високо.

Нека си спомним целта, с която дойдохме на Земята, и да живеем този миг с цялото си сърце, като използваме живота докрай.

Стига да правиш това, ще дойде време, когато „разтърсващи света събития“ ще променят много света на Земята.