За да развиете очи, които виждат истинската реалност
Публикувано на Обновено на
★Какво искаме да знаете
Онова, което искаме да знаете, е, че реалността, за която мислят хората на Земята, които се вкопчват в повърхността на планетата, на която живеят, и вярват, че светът, отразен във физическите им очи, е всичко, е из основи различна от реалността, която вижда космическото човечество, което знае, че всяка звезда има различни небеса и земи на духовни измерения и че цивилизацията се изгражда в света на явленията в най-далечния им край (= пластът на измерението, най-отдалечен от енергията на източника на Вселената). (Всъщност небесата и земите на явленията на много звезди са одухотворени и вече са изградили високоизмерни цивилизации. Затова, дори да изпратите космически кораби да изследват други звезди, няма да намерите нито една жива душа.)
Каква е тази голяма разлика? Тя се свежда до една точка: „дали разпознавате, като гледате отгоре, цялата картина на принципа на живота, който се разгръща във великата Вселена“. Сърцата на хората на Земята досега са забравили истинската истина, че съзнанието, дори след като напусне физическото тяло, продължава да действа живо в други пластове на измеренията в променени форми. Затова досега те можеха да имат само наистина малко зрително поле и бяха склонни към късогледо мислене и идеи, като да гледат само кожата на ходилото и да мислят: „Това е цялата картина на човешкото същество.“
Казвал съм ви отново и отново, че еволюцията на съзнанието е по-важна от всичко. Докато нивото на съзнанието не се задълбочи, човешкото сърце лесно се заплита в непосредствени интереси, печалби и загуби и не може да отговаря в съгласие с истината, след като е видяло истинската реалност.
За да дам пример, това е като разликата, огромна като между небето и земята, между гледката, когато се оглеждате от подножието на планината Фуджи, и гледката от върха. Дори не на върха, а ако стоите на петата или седмата станция, гледката се разкрива широко, нали?
Но ако не се изкачите чак до върха, не можете да гледате във всички посоки и точно да разпознаете сегашното положение. Затова не бива да сте доволни от мястото, където сте, не бива да губите смирението си и трябва винаги да пазите стремеж, насочен към все по-големи висоти на еволюцията на съзнанието.
★Кое е важното
Важното, за да държите ъгъла на съзнанието си обърнат в тази посока, е да насочвате мислите си към източника на живота и да ги обединявате там, да оглеждате различните пластове на измеренията от най-дълбоката гледна точка откъм страната, която е създала всичко, и да имате осъзнаването, че сте отговорни за хармонизирането на всеки вид дух и материя и за това всички живи същества и великата природа да вървят в съгласие.
Човечеството, което живее на звезди, които вече са изградили одухотворени цивилизации, е изцяло наясно, че всеки един от тях е съединен в едно при източника на живота.
Затова всеки изразява според собствените си дарби мъдростта на космическото творение, която всички споделят, и се посвещават, като си сътрудничат, на творческата дейност за по-добро небе и земя.
Едва когато това се случи, човечеството изпълнява смисъла на раждането си и мисиите му се изпълняват в голяма мяра.
Ако четете този принцип на глас отново и отново, а в някои случаи и го преписвате много пъти, и го възвисите в думи, които бликат от собствения ви живот, съзнанието на хората във физическо тяло може да се освободи от затвора на емоционалните мисли и да възвърне свободата да сътворява съдбата в съгласие с истината чрез божественото съзнание.
Едва тогава можете да застанете в отправната точка като истински човек, обиталище на духа.
Това означава да смените кожата си: от „нинген“, японската дума за човешко същество, чийто втори йероглиф означава „пролука“, съществуване с разстояние, отворено между егосъзнанието и светлината на живота, към „хито“, написано по друг начин с йероглифи, които означават „където пребивава духът“, съществуване, в което духовната светлина на живота е дошла да остане (божествено човечество). За това в крайна сметка се стига до обичайното заключение: преди всичко се грижете да вършите мисли, думи и дела за еволюция на съзнанието, а освен това да вършите и да изразявате мисли, думи и дела, които са еволюирали в съзнанието, е най-важното от всичко.
